Бразда: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м замяна с n-тире |
||
Ред 35:
Цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 15 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Бразда има 464 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, рр. 116-117.</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Бразда е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 831.</ref> По време на войната в селото влизат сръбски части и е установена сръбска власт. На 16 октомври 1912 година в Бразда сръбският поручик Михайлович заявява пред събраните български първенци и кмета, че трябва да бъдат избити всички българи, които са участвали в дейността на ВМОРО.<ref>Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]].
| |||