Българи в Узбекистан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 39:
След голямото Ташкентско земетресение в [[1966]] година големи групи български строители идват да възстановяват столицата на Узбекистан. Строят се пътища и други граждански обекти. Част от тези строители също се задомяват и остават на узбекска земя. Представители на най-новата вълна от български заселници са В. Найденов, С. Коларов, Т. Тодоров, Й. Байчев и др.
 
В средите на узбекския интелектуален елит широко известни са професорите от Ташкентската консерватория – семейство Странджеви, а от Ташкентския държавен университет – професор Тодоров. Има много директори на училища, художници, журналисти, музиканти - все потомствени българи, родени тук и слели се с местната творческа интелигенция. Първите електронноизчислителни машини, с които учениците на Ташкент се запознават са компютрите "[[Правец (компютри)|Правец]]", а всички касови апарати в Ташкент са български, доставени от съвместната българо-узбекска фирма "Вариант".
 
След обявяване независимостта на Узбекистан през [[1991]], българските строители от фирмата "Вено Азия" с ръководител Димо Петров първи започват строителство на модерни сгради в Ташкент. Българската фирма "Подем инвест", заедно с БОДК на узбекското Външно министерство, изгражда новия дипломатически хотелски комплекс. Усвояването на хотелската дейност изисква добри, опитни специалисти и в ръководствата на представителните хотели на Ташкент от веригите "Интерконтинентал" и "Шератон" вече има доста хора, командировани от България. Има и други наши сънародници, които работят в банки, в смесени предприятия от хранително-вкусовата промишленост, козметиката, фармацията и др<ref>http://members.tripod.com/nie_monthly/nie5_00/tashkent.htm</ref><ref>http://historybg.esmartweb.com/tashkent.htm</ref>.