Българин (1912): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8587216 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 27:
'''„Българин“''' е български вестник, близък до идеите на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], излизал през ноември и декември в окупирания от гръцката армия [[Солун]] по време на [[Балканската война]].
Подзаглавието на „Българин“ е ''Политико-обществени вестник''. От вестника излизат 22 броя. Редакцията на вестника се състои от [[Георги Баждаров]], [[Георги Кулишев]], [[Анастас Разбойников]], [[Стоян Попсимеонов]] и [[Павел Шатев]] - отговорен редактор. От брой 8 в редакционния комитет е и [[Данаил Крапчев]].<ref>Крапчев, Данаил. Изминат път. Избрани статии, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 347.</ref> Печата се в печатницата на [[Коне Самарджиев]].<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 116.]</ref>
Вестникът защитава българския характер на Македония срещу сръбските и гръцките претенции. В брой 3 от 9 ноември 1912 година се казва:
Ред 33:
{{цитат|Този въпрос за нас, българите, отдавна е решен. Населението в Македония е в болшинството си българско, тъй както в Стара Сърбия е сръбско, а в Епир, Тесалия и островите е гръцко. Българските земи в Европейска Турция са тези, в които напоследък се твореше българската история. Това са местата, където българите водят от двадесет години непрекъснато революционна борба. Това са местата, където действаше ВМОРО, а тя е организация българска.<ref>Българинъ, брой 3, 9 ноември 1912, Солунъ.</ref>}}
В брой 13 от 21 ноември вестникът продължава да доказва българския характер на ВМОРО и ролята
{{цитат|Не е така въпросът обаче с българите: те са повече от всички християни в Македония, затова се чувствуваха силни, бореха се двадесет години, предизвикаха [[Мюрцщегска реформена програма|Мюрцщегските реформи]], [[Ревелска реформена програма|Ревелската реформена програма]], [[Младотурска революция|младотурския преврат]] и най-после създадоха неудържимата ситуация, която доведе до настоящата война... Македонските българи впрочем не очакват благодарност от сърби и гърци, те искат поне да бъдат зачитани в окупираните области и да не бъдат оскърбявани.<ref>Българинъ, брой 13, 21 ноември 1912, Солунъ.</ref>}}
Ред 41:
{{цитат|За цялостна и неразделна българска Македония ние твърдо държим. В противен случай ние бихме били изменници пред паметта на хилядите загинали борци в Македония, ние бихме били изменници пред целия български народ... Чуждото ние не желаем, но и своето не даваме. За сметка на нашето българско тяло друг не може да се увеличава. Това е желанието на всички българи.<ref>Българинъ, брой 17, 25 ноември 1912, Солунъ.</ref>}}
Последният брой на „Българин“ излиза на 1 декември 1912 година. В него излиза статията „Кои са гробарите на Балканския съюз“, в която сръбските и гръцките окупационни власти се обвиняват в грабителство в Македония и се предрича разпадът на Балканския съюз.<ref>Българинъ, брой 22, 1 декември 1912, Солунъ.</ref> Същият ден редакцията е разграбена от 300 гръцки войници и вестникът е забранен.<ref>Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912
== Бележки ==
Ред 47:
{{Портал|Македония}}
[[Категория:ВМОРО]]
[[Категория:Балканска война]]
| |||