Българско народно творчество: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Bulgarian Girls 02.jpg|thumbмини|300px|Български народен танц]]
'''Българско народно творчество''' е общото наименование за произведенията на [[изкуство]]то и постиженията на [[култура]]та, предаващи се традиционо от поколение на поколение българи от достатъчно дълго време, за да не се забрави името на техния автор.
 
== Български народни приказки, легенди, пословици и поговорки ==
В течение на времето, под форма на кратки [[разказ]]и се появили приказките. Те описват (при битовите) живота на хората, техните вълнения и уроци и в крайна сметка целта им е била да забавляват хората, но и да представят от всяка случка поука. При вълшебните и тези за животни, се описват вярванията на хората, техните суеверия и понякога измислици.
 
Ред 11:
Легендите се появяват по-късно. Те описват дадени суеверия, или вярвания на народа.Например в Къджалийско има известна легенда свързана с природния феномен наречен Вкаменената сватба, която гласи как девера на сватбата има нечестиви мисли към булката и [[Бог]] ги наказва всички като ги вкаменява.
 
== Български народни песни и танци ==
{{Основна|Български народни песни}}
'''Българските народни песни''' са най-значителният, разнообразен, художествен дял в [[България|българския]] [[фолклор]]. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени от [[18 век]]. Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени. Песните възникват като вътрешна потребност на създателите - да дадат израз на своите преживявания и мисли. Те са изпети в тъжни или радостни дни - на големи празници, на нивата, край стана. Техни творци са хора с поетически и музикален талант - певци, гуслари, гайдари, калваджии. Народната песен се създава и развива на село. Предава се от певец на певец и така се получават много и различни варианти.
 
Народният певец е разпределил в няколко основни групи песните - юнашки хайдушки, митически, обредни, любовни. Има и няколко подгрупи като самовилски, самодивски и др.
[[FileФайл:Tsvetan - Daskala-1939.jpg|thumbмини|250px|Учителят Цветан Константинов с ученици в традиционни народни облекла от Северозападна България, село [[Михайлово (Област Враца)|Михайлово]], област Враца, 1939 г.]]
== Народни облекла ==
{{Основна|Българска традиционна носия}}
 
== Художествени мотиви за украса ==
[[FileФайл:Divotino-traditional-embroidery-2.jpg|мини|250п|Български шевици от с. Дивотино]]
 
== Вижте също ==
Ред 39:
== Външни препратки ==
* [http://www.radiomenci.com/ Фолклорно радио Менци - Магията на Българския фолклор]
* [http://www.folklore-bg.com/ Портал за български фолклор]
* [http://www.bulgarian-folklore.com/ Български фолклор и традиции]
* [http://www.bgfolklor.com/ БГ фолклор - сайт, посветен на българския фолклор]
Ред 46:
* [http://www.balkanfolk.com/bg/ Български фолклор]
* [http://www.nessebar-folk.com/ Български фолклор в Несебър]
 
 
[[Категория:Българско народно творчество| ]]