Букурещки договор (1918): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Букурещки договор|Букурещки договор}}
[[File:BASA-313K-3-44-1-Treaty of Bucharest (1918).jpeg|thumb|250п|Снимка на участниците при подписването на Букурещкия договор, 7 май 1918 г. Източник: ДА „Архиви“.]]
'''Букурещкият договор''' е мирен договор сключен на [[7 май]] [[1918]] г. между [[Централни сили|Централните сили]] - – [[Германия]], [[Австро-Унгария]], [[Османска империя|Османската империя]] и [[България]] от една страна и [[Румъния]] от друга, с който се оформя излизането на Румъния от [[Първата световна война]].
 
== Предварителни преговори ==
 
==Предварителни преговори==
Разгромът на румънските войски и окупацията на по-голямата част от румънската територия от австро-унгарски и български части принуждават правителството на Братияну въпреки договора с държавите от [[Антанта]]та за несключване на сепаративен мир да иска от Централните сили [[Фокшанско примирие|примирие]], сключено през декември [[1917]] г. във [[Фокшани]].
 
След примирието между четирите държави от Централните сили започват тежки преговори за бъдещия мирен договор. Германия иска оставането на [[Северна Добруджа]] в Румъния, превръщането на [[Констанца|Кюстенджа]] в [[свободно пристанище]] с германско управление и е против значително разширяване на Австро-Унгария за сметка на Румъния. Австро-Унгария е готова да даде цяла [[Добруджа]] на България и иска големи териториални придобивки. Спорове между двете водещи държави в Централните сили предизвиква и румънската династия — – Германия иска свалянето ѝ, а Австро-Унгария запазването ѝ като препятствие пред установяването в Румъния на тотално германско влияние. Османската империя смята, че в Северна Добруджа живее голямо турско малцинство и иска при евентуална анексия на областта от страна на България териториални компенсации в [[Тракия]].
 
== Буфтейски прелиминарен мирен договор ==
На 5 март/18 март в [[Буфтя]] е подписан предварителният Буфтейски мирен договор, с който Румъния се отказва от цяла Добруджа в полза на Централните сили (член 1), приема принципно бъдеща поправка на границата с Австро-Унгария в Карпатите (член 3) и се задължава веднага да демобилизира поне 8 дивизии (член 5) и да изтегли войските си от австро-унгарска територия (член 6).
 
== Клаузи на Букурещкия мирен договор ==
[[File:Dobrudja Borders BG.png|thumb|250px|Граници в Добруджа]]
След дълги преговори Централните сили постигат компромис помежду си и е сключен Букурещкият мир, съгласно който Румъния отстъпва карпатските проходи на Австро-Унгария, [[Южна Добруджа]] е върната на България с допълнителна поправка на границата на север, както е заложено в [[Тайна българо-германска спогодба|Тайната българо-германска спогодба]], а Северна Добруджа, по настояване на Османската империя е предадена като [[кондоминиум]] на четирите държави съюзнички. Румъния отдава петролните си кладенци на Германия за експлоатация от 90 години.
 
България, която е неудовлетворена от разпокъсването на Добруджа, изисква цялата област да бъде включена в нейните предели. След преговори на 25 септември 1918 г. е подписан [[wikisource:bg:Протокол за предаване на Северна Добруджа на България и за поправка на българо-турската граница по река Марица|Берлинският протокол]] между Германия, Австро-Унгария, Турция и България за отстъпване изцяло във владение на Северна Добруджа на България, която от своя страна се задължава да възвърне на Османската империя левия бряг на Марица. Така цяла Добруджа с площ приблизително 20.6 хил. кв. км (без делтата на Дунава - – 2.7 хиляди кв. км) за пръв и последен път се озовава в пределите на Третото българско царство.
 
Букурещкият мир е отменен от [[Версайски договор|Версайския мирен договор]].