ВЕЦ „Панчарево“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м год.-->години.
м замяна с n-тире
Ред 28:
Намира се до село [[Панчарево]] край София, в поречието на река [[Искър]]. Пусната е в експлоатация на [[1 ноември]] [[1900]] г.<ref name=polytechnic> [http://polytechnic.hit.bg/vec.htm Национален политехнически музей.]</ref><ref>[http://www.cez-rp.bg/bg/za-nas/istoriya.html ЧЕЗ разпределение България.]</ref> С нея се поставя началото на общественото електроснабдяване в страната. Централата осигурява електричество за осветление, електрически [[трамвай]] и двигателна сила за индустриалните предприятия в столицата, с което [[София]] се нарежда сред първите електрифицирани европейски столици.<ref name=polytechnic/>
 
Изграждането на централата започва на 1 април 1899 г. на р. Искър, на 18 km югоизточно от центъра на София и на 4 km от Панчарево, по пътя за [[Самоков]]. Идеята за мястото на електрическата централа е на френския инженер Самуел Ребюфел, който пребивава по това време в София във връзка с канализацията на града<ref> {{Цитат уеб | уеб_адрес=http://ecms-tea.hit.bg/istoria.html | заглавие=История на електрификацията в България | достъп_дата = 22 май 2013}} </ref>. Строителството е извършено от Дружеството на големите строителни предприятия на Марсилия, а монтажните работи - от фирмата “Оерликон”. Първоначално машинната зала е оборудвана с 4 турбогрупи, производство на “Пикард & Пикте”, [[Женева]] с хоризонтален вал и мощност на вала 500 к.с. Генераторното напрежение е 8000 V, а ниското - 150 V. Производствената мощност е 1600 kW, преносното напрежение е 7 kV, разпределителното 7 kV и 3 kV и ниското напрежение 3x150 V.
 
Централата работи до началото на 1980-те години. Националният политехнически музей ползва сградния фонд от 1975 г. Безвъзмездно са предадени на музея главната постройка с машинната зала, командното отделение и административните сгради.<ref name=polytechnic/>