Вакуум: Разлика между версии

|Нисък вакуум || 760 до 25 [[Torr]]|| 100 до 3,3 kPa||10¹⁹ -– 10¹⁶ ||0,1 -– 100 μm

|Среден вакуум|| 25 до 1×10^-3 Torr|| 3,3 kPa до 130 mPa ||10¹⁶ -– 10¹³ ||0,1 -– 100 mm

|Висок вакуум|| 1×10^-3 до 1×10^-6 Torr||130 mPa до 130 µPa||10¹³ -– 10⁹ ||10 cm -– 1 km

|Много висок вакуум|| 1×10^-6 до 1×10^-9 Torr||130 µPa до 130 nPa||10⁹ -– 10⁴||1 km -– 10⁵ km

В междупланетното и междузвездното пространство налягането на газа е незначително в сравнение със слънчевото налягане, слънчевия вятър и динамичното налягане, затова [[астрофизика|астрофизиците]] предпочитат да използват единици за плътност -– частици на кубичен метър.

В [[квантова механика|квантовата механика]] и [[квантова теория на полето|квантовата теория на полето]] вакуумът се дефинира като състоянието (т.е. решението на уравненията на теорията) с най-ниска възможна енергия. Това е състояние без материални частици, но също и без [[фотон]]и, [[гравитон]]и и т.н. То не може да бъде получено експериментално -– дори ако по някакъв начин всяка материална частица бъде отстранена от даден обем, би било невъзможно да се елиминират всички фотони.

Това хипотетично вакуумно състояние има интересни и сложни свойства. Например, в него съществуват вакуумни флуктуации -– [[Виртуална частица|виртуални частици]], които постоянно възникват и изчезват. То има и крайна енергия, наричана [[енергия на вакуума]]. Вакуумните флуктуации са съществен елемент от квантовата теория на полета. Сред техните най-видими ефекти са [[ефект на Казимир|ефектът на Казимир]] и [[отместване на Ламб|отместването на Ламб]].<ref name="Barrow">{{cite book | first = John D | last = Barrow | year = 2000 | title = The book of nothing: vacuums, voids, and the latest ideas about the origins of the universe | edition = 1st American | publisher = Pantheon Books | location = New York | isbn = 0-09-928845-1 | oclc=46600561 | lang = en }}</ref>