Разлика между версии на „Луиджи Коменчини“

м
(Нова страница: „{{Режисьор | име = Луиджи Коменчини | име-оригинал = Luigi Comencini | портрет = | обясн...“)
 
 
== Биография ==
Коменчини е роден в град [[Сало]]. Прекарва детството си във [[Франция]] в град [[Ажан]], където семейството му се премества поради финансови проблеми. Още в училище той става голям почитател на киното. Учи в Политехническия институт в [[Милано]], където се среща с режисьора [[Алберто Латуада]]. В следвоенните години той участва в създаването на Миланската кинематека (официално основана през 1947 г.). През 1946 г. снимайки Милано разрушен от бомбардировките, решава да направи документален филм за живота на децата сред руините и така се появи филмът ''„[[Децата в града]]“''. След като се премества в [[Рим]] по съвета на [[Карло Понти]] той прави първия си успешен филм ''„[[Императорът на Капри]]“'' в който участва [[Тото (актьор)|Тото]]. През 1951 г. [[Федерико Фелини]] му предлага да напише сценария „Скритите щори“ заедно Фелини в сътрудничество с [[Тулио Пиели]]. Детският филм ''„[[Хайди]]“'' (1952) му носи голям успех в обществеността. Следващият филм, който се смята за един от първите в стила „commedia all'italiana“ е ''„[[Хляб, любов и фантазия]]“'' (Pane, Amore e Fantasia) в главните роли са [[Виторио Де Сика]] и [[Джина Лолобриджида]]. След успешното представяне на филма последва втора част - ''„[[Хляб, любов и ревност]]“''.
 
През 1955 г. е освободен филма ''„[[Краотата на Рим]]“'' в който участва [[Алберто Сорди]]. Режисьорът отново кани Сорди да се появи в негов филм, този път в ''„[[Всеки дом]]“'' (1960). Филмът разказва историята на първите дни след подписването на примирието, което сложи край на войната в Италия. Този филм е голям успех и в допълнение към националните филмови награди получи специалната награда на [[Москва (филмов фестивал)|Международния филмов фестивал в Москва]].
 
Режисьорът разработи "военната" тема във филма базиран на романа на [[Карло Касола]] „Момичето от Бубе“ (La ragazza di Bube, 1963), посветена на съдбата на партизаните в следвоенна Италия. Филмът е много добре приет от автора на книгата. Коменчини също прави няколко екранни версии, включително адаптиране на цикъла на творбите на [[Джованино Гварески]] за Дон Камило.
 
Телевизионната версия на „[[Приключенията на Пинокио]]“ на [[Карло Колоди]] в съкратената му версия за големия екран бе показана на Международния филмов фестивал в Москва през 1973 г. и спечели златната награда в детското филмово състезание.
 
Сред последните произведения на режисьора е филмовата адаптация на операта „[[Бохеми]]“ на [[Джакомо Пучини]]. Режисьорът преместил времето на операта в началото на XX век.
 
През 1987 г. на [[Венеция (филмов фестивал)|Филмовия фестивал във Венеция]] Коменчини получава наградата „[[Златен лъв]]“ за своята филмова кариера. От 80-те години на миналия век режисьорът страда от болестта на Паркинсон.
 
== Творчество ==