Васал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м замяна с n-тире
Ред 1:
'''Васал''' (от [[келти|келтски]] gwas — ''слуга'', през [[латински]] - vassallus и [[руски език|руски]] - ''вассал''), през [[Средновековие]]то е [[Феодализъм|феодален]] владетел, получил земя от друг феодал - своя ''сюзерен'' в замяна на задължението да му помага. Васалът полага ''васална клетва'', че се задължава да се подчинява на сюзерена, да следва неговите указания по въпросите на външната и вътрешната политика, да му оказва военна подкрепа при нужда и да плаща предварително договорени данъци.
 
В по-широк смисъл, ''васалитетът'' е зависимост на една държава от друга, при което съществува подчинение, а не равнопоставеност или доброволен съюз.
Ред 5:
Явлението е характерно за ранния и средния стадий от развитието на [[феодализъм|феодализма]]. Като понятие е използвано в [[Древен Рим|Древния Рим]], царствата в Предна Азия. Със създаване на централизирани национални държави през XVI-XVIII век неговото приложение спада, отмира с прекратяването на [[Османската империя]].
 
Една от последните му прояви е от историята на България - съгласно чл. 1 от [[Берлински договор|Берлинския договор]] от 1878 г. е създадено [[Княжество България]], което е автономно спрямо [[Високата порта]], [[трибут]]арно и намиращо се под върховния [[суверен]]итет на [[султан]]а.
 
'''Васалитет''' - съвкупност от норми и обичаи, които пораждали задължението един свободен човек, наричан васал, да се подчинява и да служи на друг свободен човек- сеньор, както и задължението сеньорът да покровителства и помага на своя васал. В замяна на своята вярност васалът получава от сеньора правото да владее и предава в наследство поземлен имот - феод
 
<ref>«История Средних веков», 6 класс, Пономарев М. В., Абрамов А. В., Тырин С. В.</ref>.