Васил Василев (общественик): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м замяна с n-тире |
||
Ред 13:
== Биография ==
Васил Василев е роден през 1897 година в [[Емборе]], тогава в Османската империя. Баща му [[Иван Василев (учител)|Иван Василев]] е виден български просветен деец, попечител на [[Никола Вапцаров]], за времето в което учи във [[Варна]]. Завършва [[Солунска българска търговска гимназия|българската търговска гимназия]] в [[Солун]]. Работи като банков чиновник и кооперативен деец. Включва се в дейността на легалните македонски организации в България заедно с [[Кръстьо Велянов]], [[Йордан Чкатров]] и [[Симеон Евтимов]]. Става член на [[Македонско студентско дружество Вардар|Македонското студентско дружество „Вардар“]].<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 28.</ref> Дълги години е председател на македонската младежда организация във Варна. През януари 1923 година е избран за съюзен агитатор на централното ръководство на [[Македонски младежки съюз|Македонския младежки културно-просветен съюз]], а на следната година - на [[Съюз на македонските братства|Съюза на македонските братства]].<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 45
[[Файл:Pametnik makedonski chetnik Gorna Dzhumaya.jpg|ляво|мини|250п|Васил Василев (първи ред, втори от дясно наляво), запасният полковник Пантофчиев (четвърти), [[Кръстьо Пинзов]] (втори ред, от ляво надясно), Димитър Минев (трети ред, първи от ляво надясно) и до него него директорът на девическата гимназия във Варна Стоянов и други македонски дейци пред [[Паметник на незнайния македонски четник|Паметника на незнайния македонски четник]]]]
[[File:Misal 7 June 1931 1 Page.jpg|мини|250п|„Автономна Македония“ и „Мисълта за Македония“, уводни статии във вестник „[[Мисъл (1929 – 1933)|Мисъл]]“ на Васил Василев и [[Сотир Янев]]]]
Става член на Масонската ложа „Светлина“. В 1927 година влиза в [[Национален комитет на македонските братства|Националния комитет на македонските братства]]. След убийството на генерал [[Александър Протогеров]] през 1928 година [[Наум Белев]] прави опит да го убеди, че македонските братства трябва да излязат с осъдителна резолюция срещу [[Иван Михайлов]]. Васил Василев отказва и заедно с [[Константин Станишев (лекар)|Константин Станишев]], [[Велко Думев]], М. Димитров застават срещу [[Георги Кулишев]], който подкрепя [[протогеровисти]]те. Направен е опит да бъде убит с двамата си телохранители на 15 октомври 1929 година<ref>Гаджев, Иван. Иван Михайлов
През 1929 година изнася доклад по организационно-бежанската дейност на VII редовен конгрес на съюзната организация. На същия конгрес мандатът му за член на НК е подновен и става политически секретар на съюза.<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), София, 2006, стр.148, 150, 207, 2014, 218, 220.</ref> На 16 октомври същата година срещу него е извършен атентат от страна на четирима протогеровисти, като е тежко ранен в лявата ръка и левия крак, но оцелява<ref>Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.794</ref>.
Ред 22:
Народен представител от [[Благоевград|Горноджумайско]] (заедно с [[Иван Ингилизов]] и [[Петър Мърмев]]) от [[Македонска парламентарна група|македонската парламентарна група]] в [[23 Обикновено Народно събрание|ХХІІІ ОНС]] (1931 - 1934) и неин говорител.<ref>[http://www.promacedonia.org/dt/dt3_1.html Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. I. Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919-1924), 1. Възобновяване и преобразуване на ВМРО в спомагателна организация. Начални прояви, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.]</ref> [[Стоян Бояджиев]] определя в спомените си Васил Василев като „най-добрия оратор“, когото е слушал.<ref>Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София 2013, с. 88.</ref>
След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 година е осъден на смърт, по-късно е помилван.<ref>Гаджев, Иван. Иван Михайлов
Изгорен е жив от [[Лев Главинчев]] след [[Деветосептемврийски преврат|преврата]] през септември 1944 година.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 46.</ref> Иван Михайлов пише за него:
| |||