Васил Драгомиров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
м замяна с n-тире
Ред 27:
Васил учи в българското училище в село [[Робово (Община Босилово)|Робово]], а в 1892 година се записва в новооткритото българско училище в Струмица, в което преподава Петруш Динев от [[Кукуш]], Календаров и Атина от [[Велес]]. От 1897 година учи в [[Скопско българско педагогическо училище|Българското педагогическо училище]] в [[Скопие]], което завършва в 1901 година и до 1903 година е учител в струмишкото село [[Попчево]], където е привлечен към ВМОРО. Установява близки контакти с ръководителите на организацията в [[Струмишки революционен окръг]] - [[Христо Чернопеев]], [[Сава Михайлов]], [[Коста Мазнейков]], [[Кръстьо Асенов]], [[Андрей Димков]].
 
По-късно през 1903 - 1904 учителства в [[Босилово]], където успява да примири екзархийскита и гъркоманската партия и във [[Велюса]] (1904 - 1905), където успява да организира българското училище и да увеличи многократно учениците. В 1904 година е арестуван от властите, но след заплашително писмо от струмишкия войвода [[Иван Тодев]] е освободен. В 1905 година отново е преследван поради клевети на гръцкия владика [[Григорий Орологас|Григорий]], че се опитва да направи местните гърци българи, но отново след заплашително писмо от [[Христо Чернопеев]] до владиката е освободен.
 
В 1905 година се жени в Струмица за сестрата на [[Иван Ингилизов]]. Присъства като делегат на [[Струмишки конгрес на ВМОРО (1904)|Струмишкия окръжен конгрес]] през 1904 година, както и на [[Струмишки конгрес на ВМОРО (1905)|конгреса]] през 1905 година. През лятото на 1905 година след убийството на войводата [[Иван Тодев]], в него са открити писма на Драгомиров и той е арестуван и лежи няколко месеца в затвора [[Еди куле]] в [[Солун]]. Уволнен е от владиката [[Герасим Струмишки]], който е в конфликт с ВМОРО. В 1905 - 1906 година е учител в Берово и има сблъсъци с дейците на местния комитет на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]]. Но след [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбски провокации]] влиза в контакт с местния върховистки войвода [[Любомир Стоенчев]] за съвместни действия срещу [[сърбомани]]те в [[Берово]]. Заедно с [[Христо Чернопеев]] успяват да се справят с четата на сръбския войвода [[Джура Иванишевич]] (Гюро капитан), който е разбит в сражение с войска, след провокация от българска чета.
Ред 35:
В годините 1915 -1918 участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] с 3 бригада на [[Единадесета пехотна македонска дивизия|11 дивизия]]. Участва заедно с Христо Чернопеев в [[Криволашко сражение (1915)|Криволашкото сражение]]. В края на 1918 година, след приключване на войната е избран за кмет на Струмица. След като града е предаден на Сърбия по [[Ньойски договор|Ньойския договор]], се установява със семейството си в Горна Джумая, където става начален учител. От 1925 година е директор на местната прогимназия до пенсионирането си в 1936 година. По-късно се преселва със семейството си в [[София]].
 
Умира през 1969 година. Автор е на спомени, които са писани на преклонна възраст и за жалост са незавършени.<ref>„Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 145 - 213, ISBN 9549514560</ref>
 
== Бележки ==