Василий Блюхер: Разлика между версии

|място на раждане=[[Картинка:Flag of Russia.svg|22px|border]] с. Баршчинка, <br>[[Ярославска губерния]],<br>[[Руска империя]]

|място на смърт=[[Картинка:Flag of the Soviet Union.svg|22px|border]] [[Москва]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]

[[Картинка:Flag of the Soviet Union.svg|22px|border]] СССР

|въоръжени сили=[[Пехота]]

|звание=[[Маршал]] на<br> Съветския съюз

|войсково поделение=

=== Кариера ===

[[Файл:1923 vasily bljucher.png|мини|Василий Блюхер през 1923 г.]]

 

През юли 1938 г., по време на [[Сражения при езерото Хасан|бойните действия при езерото Хасан]], в резултат на допуснати грешки съветските войски понасят големи загуби и се сдобиват с успех едва на [10 август. Главният военен съвет ([[Климент Ворошилов]], [[Семьон Будьони]], [[Вячеслав Молотов]], [[Йосиф Сталин]] и др.) отбелязва, че при езерото Хасан са се проявили „<cite>огромните недостатъци в състоянието на Далекоизточния фронт</cite>“. Блюхер, заедно с другите, е обвинен, че „<cite>не е съумял или не е искал напълно да очисти фронта от враговете на народа</cite>“. Едва при [[Йосиф Апанасенко]] (назначен за командващ фронта в началото на 1941 г.) е ликвидирана опасността от обкръжение: дотогава единственият път за снабдяване е железопътната линия, която е можела лесно да бъде прерязана от неголяма група диверсанти. Апанасенко с рекордни темпове построява паралелен автомобилен път, значително повишавайки боеготовността на Далекоизточния фронт.

[[Сталин]] включва Блюхер в състава на Специалното съдебно присъствие на Върховния съд на СССР, осъдило на смърт група висши съветски военачалници по делото „Тухачевски“ (юни 1937 г.) След година в хода на последвалите това дело репресии в [[РККА]] през 1937-1938 г. е арестуван и самият Блюхер. В затвора е подложен на мъчения и побой<ref>{{икона|ru}} [http://www.hrono.ru/biograf/blyuher.html Биография на Василий Блюхер на сайта ''hrono.ru'']</ref>. На [[9 ноември]] [[1938]] г., намирайки се под следствие, Блюхер умира в [[Лефортовски затвор|Лефортовския затвор]]. По заключение на съдебно-медицинската експертиза смъртта на маршала е настъпила от запушване на [[артерия]] на крака от [[тромб]], образуван в областта на таза. Извадено е едното му око. На 10 март 1939 г., посмъртно със задна дата, е лишен от званието маршал и осъден на смърт „за шпионаж в полза на [[Япония]], участие в антисъветска дясна организация и военен заговор“.

 

 

Реабилитиран е след XX-ия конгрес на КПСС през 1956 г. Тогава са реабилитирани и останалите живи членове на семейството му.

 

== Спомени ==

{{Превод от|ru|Блюхер, Василий Константинович|12725936}}

{{Маршали на Съветския съюз}}