Велбъждско деспотство: Разлика между версии

Обхваща земите между [[Струма]] и [[Вардар]] - включва части от [[Поморавие]]то и Североизточна [[Македония (област)|Македония]] с днешните [[град]]ове [[Трън]], [[Радомир]], [[Земен]], [[Кюстендил]], [[Дупница]], [[Босилеград]], [[Враня (град)|Враня]], [[Прешево]], [[Крива паланка]], [[Кратово]], [[Куманово]], [[Благоевград]], [[Царево село]], [[Кочани]], [[Щип]], [[Велес]], [[Мелник]], [[Сандански]], [[Петрич]], [[Берово]], [[Струмица]], [[Радовиш]], [[Кавадарци]], [[Дойран]], както и [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Начело на Велбъждското деспотство e [[севастократор]] и [[деспот]] [[Деян (деспот)|Деян]], женен за [[Теодора-Евдокия|Теодора]] - еднокръвна сестра на [[Стефан Душан]] от втория брак на баща му [[Стефан Дечански]] с [[Мария Палеологина (Рашка)|Мария Палеологина]]. След смъртта на деспот Деян управлението е поето от жена му [[Теодора-Евдокия]] и синовете му [[Йоан Драгаш]] и [[Константин Драгаш]], познати под името ''[[Деяновци (Драгаши)|Деяновци]]''. След [[Чирменска битка|Чирменската битка]] (1371), Велбъждското деспотство се разширява на юг, като обхваща дотогавашните земи на [[Иван Углеша]]. Според византийския историк [[Лаоник Халкокондил|Халкокондил]], наследниците на княжеството чрез успешни [[война|войни]] и роднински връзки присъединяват още значителни територии от т.нар. [[албански владения]] и западните си съседи - [[княз]]ете [[Княз Лазар|Лазар Храбелянович]] и неговия наследник и син [[Стефан Лазаревич]], както и от владенията на [[Вук Бранкович]]. Вероятно през този период 70-те и 80-те години на XIV век, [[Велбъжд]] става център и [[столица]] на владението. Интересно е, че по-късни османски хроники сочат [[Велбъжд]] като столица на [[България]], може би и заради обстоятелството, че градът е последният значим български център в днешните [[Българско землище|български земи,]] паднал под османска власт -– окончателно след 1427-1428 година.