Вестготи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
м замяна с n-тире
Ред 46:
Св. епископ [[Вулфила]] (Урфил), създава (след [[350]] г.), по поръчение на император [[Констанций II]], на територията на днешна [[Северна България]] първия превод на ''[[Библия]]та'' (без последните 4 глави – „Царствата“, „''да не би готите да се почувствали насърчени да воюват, както най-често правели съдиите и царете израилеви!''“, според [[Филосторгий]]) на говорим [[траки]]йски-[[беси]]-[[готи|готски]] език, преди още Библията да е преведена на [[латински]] език. За целта, като заместител на ползваните дотогава „руни“ („''черти и резки''“), св. епископ Урфил създава българската ''[[Глаголица]]'', като използва ''[[Пра-глаголица|Пра-Глаголицата]]'', редактирана от тракийския философ-космограф [[Етикус Иструс]], роден в гр. [[Истрия (Добруджа)|Истрия]], Добруджа, „''родом скит от родители с благородно потекло''“, по съветите на св. епископ [[Йероним]], неговият преводач на латински. Тази азбука няма нищо общо с т.н. „готически шрифт“, ползван в Германия чак до Втората световна война. <sup>[[#Външни препратки|15]]</sup> <sup>[[#Външни препратки|16]]</sup> <sup>[[#Външни препратки|20]]</sup> <sup>[[#Външни препратки|21]]</sup>.
<!-- това е излишно тук -->
<!-- През 9 век Библията не е превеждана наново, а е транскрибирана от старата българска азбука - ''Глаголицата'' на новата българска азбука - ''[[Кирилица]]'' - ''"за половин година двама попа-бързописци '''приложили''' под ръководството на Методий цялата Библия"'', (Переяславско-Суздалския летопис, архим. Леонид, 1822 – 1891). Поради краткото време, тъй като са бързали, липсващите 4 глави за „Царствата“ и тогава не са преведени, а доста по-късно.
 
Съвършено погрешно някои историци считат, че пазеният в Университетската библиотека на гр. [[Упсала]] ''[["Сребърен кодекс"]]'' („''Codex argenteus''“) е препис от ''Библията'' на св. епископ Урфил. Отдавна е доказано, че той е съзнателен късен фалшификат от 17 век, поразително съвпадащ по време с изобретяването от [[Йохан Глаубер]] на мастилото (сребърния нитрат). Високообразованият фалшификатор е създал „азбуката“ си въз основа на лангобардски ръкописи, писани с гръцки и латински букви, като както езикът, така и „азбуката“ нямат нищо общо готските, предадени ни от Етикус Истрос, св. Йероними и Храбан Мавър (те даже и никога не са я наричали ''готска'', а ''гетска''). Освен това, в стилно отношение българските преписи на Библията от 9 век излъчват много по-голяма '''древност''', отколкото „''Сребърният кодекс''“, което е още едно доказателство, че е късен фалшификат<sup>[[#Външни препратки|8]]</sup> <sup>[[#Външни препратки|17]]</sup>.