Взаимоучителен метод: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м замяна с n-тире
Ред 3:
Пътешественикът [[Пиетро дела Вале]] го открива в [[Индия]] около 1623 г. Самостоятелно до него стигат някои германски училища в средата на 18 век, както и в [[Болницата на милосърдието]] в [[Париж]] през 1747 г.
 
Методът е базиран на това по-напредналите и способни ученици, под надзора на учителя, да се използват като негови помощници в предаването на усвоените от тях знания на другите ученици. Методът днес е известен като [[учене чрез преподаване]]. Мотото на метода е "Qui docet, discit" - който преподава, научава. Учениците са разпределяни в няколко класа не по възраст, а по ниво на знания. Предимството на метода е, че преподавайки, стимулира по-напредналия ученик да се самоусъвършенства, а недостатъкът - липсата на педагогически опит, което често е било съпровождано и от телесни наказания.
 
Бел-Ланкастърският метод е използван от преподавателите в Европа през 19 век, тъй като е лесен начин за разширяване на основното образование сред по-широки слоеве на населението там, където няма разгърната мрежа от народни (общински) училища. Методологията е възприета от [[Католическа църква|католическата църква]] в [[Англия]] и [[Уелс]], а по-късно и в британската образователна система. Получава разпространение и в много други страни (Русия, Франция, Италия, САЩ) главно като средство за първоначално ограмотяване. В България първото такова училище е открито през 1835 г. от [[Неофит Рилски]] и поради недостига на учители методът става основно средство за преподаване в килийните училища през [[Българското възраждане]].