Вид на глагола: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 3:
== Характеристики на вида на глагола ==
'''Свършеният''' по вид глагол представя действието цялостно
''*'' Глаголите от '''свършен вид''' могат да представят не само действие, приключило в миналото, но и действие, което ще приключи в бъдещето.
Ред 20:
Повечето глаголи, които '''не''' съдържат нито [[Наставка|наставки]], нито [[Представка|представки]], т.нар. първични или непроизводни глаголи, са от '''несвършен вид''': ''нося, чета, ям, пия, пея, ора''. Те не образуват ''абсолютни видови двойки'', защото ако се прибави представка или наставка ''-н-'', ще се получи глагол от '''свършен вид''' с ново значение.
Глаголите от '''несвършен вид''' се образуват от глаголи от '''свършен вид''' чрез процес, наречен ''имперфективация'', като се променя само видът на глагола, а лексикалното значение на образувания глагол остава почти същото: ''разкажа'' (св. вид)
''-а-м'': довежд-'''а'''-м, намир-'''а'''-м, прочит-'''а'''-м
Ред 40:
''*'' Не бива да се бърка наставката ''-ува-м'' с наставката ''-ва-м'', която е словообразуваща:
''зима
''лагер
''празник
''сън
Има глаголи от '''несвършен вид''', които съдържат наставка ''-н<sub>2</sub>-'', която е словообразуваща, а не видоизменяща: ''бръс-'''н'''-а, вех-'''н'''-а, гас-'''н'''-а'' и др.
Ред 52:
При ''имперфективация'' има фонетични промени, които се изразяват в редувания на гласни в корена на думата и/или на крайната съгласна с друга съгласна или със съчетание от две съгласни<ref>Ницолова, Р. ''Българска граматика. Морфология.'' София, 2008; стр.255</ref>:
е:и ''проч-'''е'''-та
е:я ''м-'''е'''-тна
Ø:и ''спра
я:и ''вл-'''я'''-за
о:а ''отр-'''о'''-вя
д:жд ''подве-'''д'''-а
т:щ ''пра-'''т'''-я
ж:з ''отка-'''ж'''-а
ж:г ''сло-'''ж'''-а
''*'' Комбиниране на две ''деривационни'' техники (добавяне на наставка, съчетано с редуване на коренова гласна, възможно и съгласна): ''изб'''е'''р-а
Т.нар. ''вторична имперфективация'' представлява процес, при който глаголът от '''несвършен вид''' се образува от '''свършен''' глагол, образуван на свой ред от първичен глагол от '''несвършен вид'''. Например: глаголът ''лежа'' е основен глагол от '''несвършен вид''', чрез перфективация се образува свършеният глагол ''легна'', от който посредством вторична имперфективация се получава глаголът ''лягам'', който е от '''несвършен вид''':
Ред 81:
Има около 50 първични глагола от '''свършен вид'''<ref>Пашов, П. ''Българска граматика''. София, 2005; стр. 136</ref>, които не съдържат представка или наставка, като например ''видя, дам, купя, родя, скоча, хвърля, чуя'' и др. От тях чрез наставка може да се образува '''несвършен вид''':
''видя'' (св. вид)
Освен представките, наставката ''-н-'' също има видообразуваща функция. С тяхна помощ се образуват глаголи от '''свършен вид''' и този процес се нарича ''перфективация''. При него освен видът на глагола се променя и лексикалното му значение:
''чета'' (несв. вид)
Носители на значението свършен вид на глагола са също така наставките -аса, -яса, -еса, -иса и -диса, които са от чужд произход, напр. ''сколасам'', ''курдисам'' и др.
Ред 91:
А при ''имперфективация'' се променя само видът на глагола, а значението се запазва:
''докажа'' (св. вид)
''отговоря'' (св. вид)
Ред 140:
''*'' Има свършени глаголи, образувани с няколко представки: '''''рез'''-'''пре'''-деля, '''пред'''-'''на'''-чертая, '''из'''-'''по'''-чупя, '''пре'''-'''на'''-редя''. В този случай се говори за ''полипрефиксация''.
Голяма група свършени глаголи се употребяват само с представки, т.е. не са производни от първични несвършени глаголи
Представките могат да се прибавят и към глаголи от свършен вид, тогава не се променя вида, а само лексикалното значение. От изходния глагол ''кажа'', който е от '''свършен вид''', чрез представки се образуват глаголите: ''разкажа, откажа, покажа, докажа''. Те също са от '''свършен вид''', но с ново лексикално значение.
Глаголи от свършен вид се образуват и чрез наставка ''-н-'', която се добавя към '''несвършен глагол'''. Новообразуваният глагол от '''свършен вид''' е с ново лексикално значение, което изразява еднократно или умалително действие. Например: ''седя'' (несв. вид)
Също има и глаголи от свършен вид, образувани от представка + наставка ''-'''н'''-'': '''''с'''-бъд-'''н'''-а се, '''с'''-мог-'''н'''-а, '''по'''-мог-'''н'''-а''.
Ред 152:
При перфективацията с наставка ''-н-'' има някои фонетични промени в корена на думата:
» редуване '''ж-г''': ле'''ж'''а
» редуване '''ж-з''': ма'''ж'''а
» ликвидна метатеза: к'''ъл'''ва
== Видови двойки ==
По-голямата част от глаголите в българския език участват в '''абсолютни видови двойки'''<ref>Пашов, П. ''Българска граматика''. София, 2005; стр.134</ref>
При ''абсолютните видови двойки'' несвършеният вид винаги е получен от свършения чрез наставка: ''кажа
Наставки, чрез които при видовите двойки от глаголи от свършен вид се образуват глаголи от несвършен вид са: ''-а-м, -я-м, -ва-м, -ава-м, -ява-м, -ува-м'' (да не се бърка с наставката ''-ва-м'').
== Двувидови глаголи ==
В българския език има ''двувидови глаголи''<ref>Куцаров, Ив. ''Теоретична граматика на българския език. Морфология''. Пловдив, 2007; стр.554</ref>
''Ще му '''пиша''' веднага''. (св. вид)
Ред 202:
а) деепричастие: *''дадейки, *кажейки'' са неграматични, правилни са ''давайки, казвайки''.
б) сегашно деятелно причастие: *''кажещ''
в) отглаголно съществително: не съществуват формите *''кажене'' или *''чуене'', а ''казване'' и ''чуване''.
|