Разлика между версии на „Огюст Роден“

м
форматиране: 2x тире, 2x тире-числа, интервал (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 2x тире, 2x тире-числа, интервал (ползвайки Advisor))
| направление = [[скулптура]]
| патрон =
| творби = „Бронзовият век“ (1877)<br>„Крачещият мъж“ (1877–781877 – 1878)<br>„Гражданите на Кале“ (1889)<br>„Целувката“ (1889)<br>„Мислителят“ (1902)
| повлиян =
| повлиял = [[Камий Клодел]]
}}
 
'''Франсоа́ Огю́ст Рене́ Роде́н''' ({{lang-fr|François Auguste René Rodin}}, 1840- – 1917) е френски скулптор, един от основоположниците на импресионизма в пластичното изкуство.
 
== Биография и творчество ==
През 1875 г. пътуване в Италия и запознанство с творбите на [[Микеланджело]] вдъхновява Роден да създаде статуята ''„Бронзовият век“''. Когато тя била показана през 1877 г. я нарекли Завладени <!-- (Победени) -->; в това название намира отражение настроението на разочарование, което надделява сред френската младеж след поражението във войната.
 
Признание за таланта си Роден получава, когато държавата откупува две негови статуи – ''„Йоан Кръстител“'' (1878 г.) и ''„Крачещият мъж“'' (1877 г.). Следва поръчка за изработката на голям скулптурен портал от френското правителство. На работата си над ''„[[Вратите на ада]]“'' Роден посвещава остатъка от живота си. Черпи вдъхновение от ''„Божествена комедия“'' на [[Данте]] и ''„Цветята на злото“'' на [[Шарл Бодлер]], от порталите на [[готика|готически]] катедрали, както и от творчеството на [[Флоренция|флорентинския]] скулптор Лоренцо Гиберти. Започва работа върху Вратите на ада през 1880 г., но така и не успява да довърши работата си. Тази работа се оказва повратен момент в творчеството на майстора. Скулптури като ''„[[Мислителят]]“'' (1888), ''„Ева“'', ''„Мимолетна любов“'' (1886 г.), ''„Олимиер“'' (1885 г.), ''„[[Целувката (скулптура на Роден)|Целувката]]“'' (1886 г.) и други се превръщат в самостоятелни произведения, независими от „Портите към ада“.
 
[[File:Auguste Rodin - Grubleren 2005-02.jpg|мини|„Мислителят“ на Роден]]
Едновременно с това Роден създава цял ред монументални пластики. През 1884 г. той започва да работи над скулптурната група ''„[[Гражданите на Кале]]'', а през 1886 г. – над проект за паметник на [[Виктор Юго]]. През 1891 г. получава поръчка от Société des Gens des Lettres за скулптура на [[Оноре дьо Балзак]] и в продължение на няколко години работи над скиците. Когато скулптурата е представена през 1898 г., тя предизвиква остра реакция и обществен скандал: публиката не вижда в представения от Роден пластичен етюд визуално сходство с писателя, а драперията, с която е обгърнато тялото, е оприличена на халат за баня. Роден връща парите на Société и прибира статуята в двора си.
 
Статуята на Балзак е последната голяма работа на Роден, но в последвалите години той създава много забележителни скулптурни [[портрет]]и, поръчани му от известни и влиятелни личности. Има много последователи, а учениците в ателието му правят многобройни копия на работите му. В началото на 20 в. славата на скулптора се разпространява по целия свят и френското правителство му предоставя цял павилион на Световното изложение в Париж през 1900 г.
 
Личният живот на скулптора бил не по-малко наситен от творческата му дейност. През [[1885]] г. Роден взема като помощничка в работилницата си 21-годишната [[Камий Клодел]]. Девойката се оказала талантлива ученичка, която скоро след това станала и негова вдъхновителка и любима, въпреки значителната разлика във възрастта. При това Роден не прекъсва връзката със своята спътница в живота Роз Бюре, която е била до него през трудните години в [[Белгия]], и отглежда сина им. Клодел е много огорчена от това и връзката им е бурна и проблемна. Тя му помага при изпълнението на някои поръчки и израства като самостоятелен творец. Двамата се разделят окончателно през 1898 г., след което Клодел заболява психически. Роден сключва брак с Роз Бюре малко преди нейната и своята смърт през 1917 г. Той умира на 17 ноември в дома си в Медон, недалеч от Париж, от премръзване, тъй като френското правителство не му отпуска пари за отопление.