Висше транспортно училище: Разлика между версии

Училището се открива на [[1 април]] [[1922]] година и има напълно военна организационна структура. Учениците са поставени при казармени условия с пълен интернат при спазване на уставните изисквания, както в редовната армия. Училището е разквартирувано на ул. „Витоша“ № 69, дотогавашната жп гара „Перловец“ (в района на НДК) в казармените сгради на бившата жп дружина. То има два профила -– среден и професионален отдел с по две специалности. В средния- станционна и машинна, а в професионалния -– превозна и строителна. Курсът на обучение и за двата отдела е четири години теория и практика, от които последната е предимно практика в БДЖ. На завършилите средния отдел се признава съответното образование: на локомотивните машинисти -– средно техническо, на чиновниците по движението и търговската служба -– средно специално на завършилите професионалния отдел -– професионално образование. През този първи период са подготвени шест випуска. Курсът на обучение е четири години. За нуждите на железниците са подготвени 150 локомотивни машинисти и 184 чиновници по движението -– в средния отдел, а в професионалния -– 116 влакови кондуктори и 169 надзиратели по поддържане на железния път.

В периода 1928-1945 г. са подготвени 15 випуска. В средния отдел са подготвени и изпратени в железопътния транспорт 630 локомотивни машиниста и 921 ръководители по движението и търговската експлоатация. В професионалния отдел -– 485 влакови кондуктори и 577 надзиратели по поддържането на железния път.

На основание ПМС № 7 от [[3 октомври]] [[1949]] г. и Заповед № 52 от [[31 януари]] [[1950]] г. на министъра на транспорта всички училища и школи от [[1 януари]] 1950 г. се поставят под единно централно ръководство, осъществявано от отдел „Кадри“ и преминават на издръжка към бюджета на Министерство на транспорта. С тази заповед става и преименуването на училището в Средно транспортно училище. В него започват да се приемат и девойки. Техният брой е бил доста ограничен и са се обучавали заедно с младежите в общи класове - за ръководители по движението и търговската служба. Срокът за обучение бил четири години, а при завършване се получавало средно техническо образование. Имало два отдела: среден и практически отдел. В средния се подготвят локомотивни машинисти, ръководители по движението и търговска служба, машинни техници и строителни техници. В практическия отдел са се подготвяли помощник локомотивни машинисти и шлосери по ремонта на подвижния състав. Със Заповед № 802 от [[13 декември]] [[1951]] г. на министъра на транспорта от следващата година Средното транспортно училище е преименувано на Транспортен техникум. Премахва се средния отдел, понеже не се включва в понятието „техникум“, а практическия е наречен „промишлен“ и от същата година преминава към Главно управление на трудовите резерви към Министерски съвет. В Транспортния техникум се подготвят средни изпълнителски кадри за железопътния транспорт по следните специалности: Експлоатация на железопътния транспорт -– ръководител по движението и търговската служба, Експлоатация на железопътния транспорт -– началник влак, Експлоатация и ремонт на подвижния състав -– локомотивен машинист, Експлоатация и ремонт на подвижния състав -– вагонен техник, строителство и поддържане на железните пътища. Подготвени са девет випуска: 562 локомотивни машиниста, 1015 ръководители по движението, 279 машинни техници и 217 строителни техници.

* Експлоатация на железопътния транспорт -– ръководител по движението и търговската служба;

* Експлоатация на железопътния транспорт -– началник влак;

* Експлоатация и ремонт на подвижния състав -– локомотивен машинист;

* Експлоатация и ремонт на подвижния състав -– вагонен техник;

От [[1981]] г. се открива специалността „Ремонт, поддържане и експлоатация на жп строителна механизация“, от [[1983]] г. -– „Подемно-транспортни и пътно строителни машини“.

С указ № 671 от [[22 септември]] [[1967]] г. ПЖИ приема за свой патрон [[Тодор Каблешков]], първият българин -– началник на железопътна гара (Белово).

С Указ на Държавния съвет № 1562 от [[21 май]] [[1984]] г. ПЖИ „Тодор Каблешков“ се преобразува във Висше военно транспортно училище „Тодор Каблешков“. Определя се срокът на обучение в двете квалификационни равнища -– пет години за висшия курс и три години за полувисшия. Видовете специалности във висшия курс, квалификацията „инженер-оператор в транспорта“ и други. Професионалните направления и специалностите във висшия курс са съобразени с утвърдената номенклатура в страната. Поради общия характер на професионалната дейност специалностите в полувисшия курс също са отнесени към съответните професионални направления.