Владимир Гете: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Архимандрити, ползвайки HotCat
м замяна с n-тире
Ред 13:
| работил = [[духовник]], [[историк]]
| националност = {{FRA}}
| период = 1847 1892
| жанрове =
| теми =
Ред 32:
 
== Биография ==
Роден е на [[1 декември]] [[1812]] година във френския град [[Блоа]], на река [[Лоара]], в небогато семейство. Завършва семинария в родния си град, където изучава [[богословие]] и [[философия]]. След завършване на семинарията през 1839 г. става свещеник и няколко години служи в населени места в епархията на Блоа: Сент Енян сюр Шер, Монришар и Сен Дени сюр Лоар. Под влиянието на своя покровител епископ Фабер, започва през 1847 г. да издава своя многотомен труд „Histoire de l’Église de France“ (1847 1857).
 
След [[Френска революция (1848)|Френската революция през 1848 г.)]] става редактор на местния републикански вестник „Républicain de Loire et Cher“, а по късно пристига в [[Париж]], където първоначално се занимава с преподаване на класически езици. Година по-късно е назначен за [[капелан]] в една от парижките болници.
Ред 40:
През 1857 г. архиепископът забранява на Гете да извършва богослужения в [[Парижска архиепископия|Парижската епархия]] под предлог, че се числи като свещеник към епархията на Блоа. Впоследствие, след убийството на Сибур, противниците на Гете се опитват да го въвлекат в делото за убийството на архиепископа.
 
Под влияние на осъждането на неговия труд, и възникналите в тази връзка полемики, Гете започва още по-усилено да изучава църковната история и стига да убеждение, че всички текстове, цитирани в защита на папската власт са или лъжливи или извратени по смисъл. В своето списание „Observateur catholique“, което започва да издава през 1855 г. и редактира в продължение на 12 години, той доказва, че институтът на папската власт възниква едва през [[IX век]] и няма никакво божествено основание. Едновременно с това Гете започва да клони към [[православие]]то и през 1862 г. подава молба за присъединяване към православната вяра до пристигналия в Париж за освещаване на [[Александър Невски (Париж)|руската катедрала „Свети Александър Невски“]] епископ [[Леонтий Лебединский|Леонтий]]. Молбата му е уважена и Гете става православен свещеник. Заедно с руския протойерей Йосиф Василиевич, започва да издава православно списание „L’Union chrétienne“, което редактира в периода 1859 1891 г. На страниците на списанието Гете в продължение на 30 години води полемика с католически богослови.
 
Като свещеник на Руската православна църква приема името Владимир. Почти тридесет години Гете служи като свещеник в руската църква в Париж. За своето произведение „Схизматичното папство“ (1874 г.) и другите крупни творби по тази тема Владимир Гете е удостоен с титлата доктор на богословието от Светия Синод на Руската православна църква.
Ред 61:
 
== Източници ==
* Архимандрит Владимир (Гетте). Папство как причина разделения Церквей, или Рим в своих сношениях с Восточной Церковью = La Papauté schismatique ou Rome dans ses rapports avec l’Église orientale / Составитель серии М. Б. Смолин. М.: Издательство „Фонд Имперское возрождение“, 2007. 248 с. 2000 экз. ISBN 978-5-9139-9-003-7
* Dr Wladimir Guettée. Воспоминания римо-католического священника, ставшего священником православным = Souvenirs d'un prêtre romain devenu prêtre orthodoxe. Paris Bruxelles: Fischbacher Veuve Monnom, 1889. 438 с. (фр.)
* Jean Paul Besse. Un précurseur. Wladimir Guettée, du gallicanisme à l’orthodoxie. Monastère orthodoxe Saint-Michel, 1992. 175 с. (фр.)
* Thérèse Monthéard. Père Wladimir Guettée et Port-Royal. Le Mesnil-Saint-Denis: Skit du Saint Esprit, 1992. 126 с. ISBN 2-9507360-0-9 (фр.)
 
== Външни препратки ==