Владислав Каназирев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
Ред 16:
След погрома на въстанието емигрира в България, но след амнистията от 1904 година се завръща в Мехомия, където продължава да се занимава с търговия, обществена и революционна дейност. Заедно с [[Иван Чонтев]] и Георги Томов възстановяват в 1905 година разбития комитет на ВМОРО в града. Основател е и дългогодишен председател на читалището „[[Образцово народно читалище „15 септември 1903 г.“|15 септември 1903 година]]“ в Мехомия от 1909 година.
 
След освобождението на града през [[Балканска война|Балканската война]] на 11 октомври 1912 година от 27 пехотен чепински полк Владислав Каназирев е избран за кмет на града. На 12 октомври Банската чета, начело с [[Йонко Вапцаров]], [[Христо Чернопеев]] и [[Димитър Ляпов]] навлиза в града и подлага на репресии мюсюлманското население, като голяма част от града е опожарена. Владислав Каназирев, който се опитва да предотврати насилието, е арестуван и бит от Чернопеев и Ляпов. Вследствие на пожара околийският център е преместен в Банско и Владислав Каназирев с помощта на брат си Петър - влиятелен търговец в София, развива успешна кампания за връщането му в Мехомия. Като кмет на града Каназирев участва в [[Покръстване на помаците (1912-1913)|покръстването на помаците]] в 1913 година. В 1914 година Каназирев заминава за Струмица и до загубата на града в 1919 година участва в управлението на Струмишки окръг. Връща се в Меховия и отново е избран за кмет на града, който пост заема до 1920 година и отново в периода 1923 - 1925 година. В 1936 година е помощник-кмет, а дълги години е общински съветник.
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] в 1944 година родът Каназиреви е подложен на преследване от новите власти. Владислав Каназирев умира в болница [[София]] на 25 ноември 1950 година. Погребан е в родния Разлог.