|
Според последни проучвания броят на убитите през войната хора възлиза на 100 000 – 110 000, а броят разселени лица възлиза на 2,2 милиона. Изследване от 2007 г. показва, че повечето от намерените 97 207 документирани жертви (цивилни и войници) са босненци (66%), следвани от сърби (25%), хървати (8%) и малък брой [[албанци]] и [[роми]]. Босненците понасят и много цивилни жертви (83%) в сравнение със сърбите (10%) и хърватите (5%), съпроводено със систематично изнасилване на много жени специално в Източна Босна от боснески сърби (изчислен приблизително, броят на изнасилените жени варира от 20 000 до 50 000). Голяма част от жертвите са деца.
Според подоробния доклад за войната, съставен от [[Централното разузнавателно управление]], 90% от военните престъпления в Босненската война са извършени от сърби. През 2005 г. Конгресът на САЩ излиза с резолюция, обявяваща, че сръбската политика на агресия и етническо пречистване съвпада с термина [[геноцид]]. До началото на 2008 г. 45 сърби, 12 хървати и 4 босненци са осъдени заради военни престъпления от ICTY във връзка с Балканските войни през 1990-те години. Сърбите и хърватите са осъдени заради систематични военни престъпления, а босненците -– заради индивидуални. Някои от високопоставените политически лидери на Сърбия (Момчило Краишник и Биляна Павшич), както и на Хърватия (Дарио Кордич) са осъдени заради военни престъпления, докато срещу други продължават да се водят дела от ICTY (Радован Караджич и Ядранко Пърлич). Геноцид (престъпление срещу човечеството) е най-сериозното военно престъпление, в което са обвинени сърбите.
<!--
Обвиняемият за военни престъпления Радован Караджич пристигна вчера в Холандия, за да се изправи пред трибунала в Хага по обвинение в геноцид за действията си по време на войната в Босна през 1992-1995 г. Караджич се укрива повече от 10 години, преди да бъде арестуван в Сърбия.
Агенция Ройтерс предлага кратка хронология на събитията по време на войната в Босна през 1992-1995 г., за които той е обвинен в геноцид:
1992 г.: 29 февруари -– 1 март -– Босненските мюсюлмани и хървати гласуват за независимост в референдум, бойкотиран от сърбите. 6 април -– Европейският съюз признава независимостта на Босна. Избухва война и сърбите под ръководството на Караджич обсаждат столицата Сараево. Те окупират 70 процента от страната, като убиват и преследват мюсюлманите и хърватите, за да създадат Република Сръбска. Май -– ООН налага санкции на Сърбия за оказване на подкрепа на сръбските бунтовници в Хърватия и Босна.
1993 г.: Януари -– усилията за помирение се провалят, избухва война между мюсюлманите и хърватите, които преди това бяха съюзници против сърбите. Април -– Сребреница, Жепа и Горажде в Източна Босна са провъзгласени за три от шестте "сигурни убежища" на ООН. Умиротворителните сили на ООН (ЮНПРОФОР) разполагат тук свои части и атаките на армията на босненските сърби спират. Но градът остава изолиран и само няколко хуманитарни конвоя го достигат през следващите две години.
1994 г.: Март -– примирие с посредничеството на САЩ прекратява мюсюлманско-хърватската война и създава Мюсюлманско-хърватската федерация.
1995 г.: Март -– Президентът на босненските сърби Радован Караджич заповядва Сребреница и Жепа да бъдат напълно откъснати и хуманитарните конвои да не бъдат допускани до градовете. 9 юли -– Караджич издава нова заповед за завземане на Сребреница. 11 юли -– Части на босненската сръбска армия под командването на генерал Ратко Младич превземат източния анклав и "сигурно убежище" на ООН Сребреница, като убиват около 8000 мюсюлмански мъже и момчета за една седмица. Международният трибунал за военни престъпления в Хага обвинява Караджич и Младич в геноцид за обсадата на Сараево.
Август -– НАТО започва въздушни нападения над частите на босненските сърби. 21 ноември -– След въздушните удари на НАТО срещу босненските сърби босненският президент Алия Изетбегович, хърватският президент Франьо Туджман и сръбският президент Слободан Милошевич постигат споразумение помежду си на мирни преговори с посредничеството на САЩ в Дейтън, Охайо. 14 декември -– Тримата лидери подписват официално в Париж Дейтънското мирно споразумение, което открива пътя за разполагане в Босна на ръководените от НАТО умиротворителни сили АЙФОР с численост 66 000. Международната общност установява постоянно присъствие в лицето на върховния представител на международната общност.
1996 г.: Юли -– Западът принуждава Караджич да се откаже от президентския пост на Република Сръбска. Септември -– Националистическите партии печелят първите избори след войната, като утвърждават етническото разделяне на Босна.
1997 г.: Изгубвайки властта, Караджич минава в нелегалност.
2002 г.: 12 февруари -– Бившият югославски президент Слободан Милошевич се изправя пред съда, обвинен по 66 точки за геноцид и военни престъпления в Босна, Хърватия и Косово.
2003 г.: Декември: Бивш командир на НАТО казва в съда, че Милошевич е знаел за планираното от босненските сърби клане на мюсюлманите в Босна през 1995 г.
2004 г.: 11 юни -– В закъснял отказ от безкрайните си отричания и под силен международен натиск правителството на Република Сръбска прави важно признание -– че сърбите наистина са избили хиляди мюсюлмани в Сребреница по заповед на Караджич.
2006 г.: 11 март -– Милошевич умира в килията си в Хага.
2008 г.: 21 юли -– Босненският сръбски президент по време на войната Радован Караджич, един от най-издирваните в света хора за планиране и издаване на заповед за геноцид, е арестуван. 30 юли -– Караджич пристига в Холандия, за да се изправи пред международния военен трибунал за бивша Югославия в Хага. БТА -->
== Предвоенна ситуация ==
| 