Руги: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без изпуснат интервал преди точка |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 3x нов ред, 2x кавички, 2x тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 2:
'''Руги''' (Rugier, [[лат]].: rugii) са [[Германи|източногерманско племе]], населяващо земите между [[Висла]] (Weichsel) и [[Одер]] („Weichselgermanen“). Ругите приемат [[ариани|арианската вяра]]. През [[Велико преселение на народите|Великото преселение на народите]] ругите се присъединяват към [[хуни]]те. Те живеят и в [[Остготи|Остготското царство]] в [[Мизия]] и тръгват с [[остготи]]те към [[Италия]]. Ругите населяват също и Южна [[Норвегия]] (Рогаланд/Ругаланд), от [[1 век]] сл. Хр. [[Померания]].
[[Публий Корнелий Тацит|Тацит]] споменава в своята ''
Името руги,''„Ругиер“, „Rugini“ или „Руген“'', означава „[[ръж]]ен селянин“ или „хранещи се с ръж“.
Ред 10:
След смъртта на Атила [[453]] г. се заселват като [[федерати]] и основават държава („Rugiland“) в днешна [[Долна Австрия]] (Niederösterreich), с център срещу Маутерн при Кремс, на южния бряг на [[Дунав]]. Ругите участват през [[455]] г. в [[Битка при Недао|битката]] на река [[Недао]], когато коалиция на [[гепиди]]те побеждава хуните и остготите. През [[469]] г. те са победени при [[Болия]] заедно с други племена от остготите.
Макар че в началото под предводителството на [[крал]] ''Флацитеус (Flaccitheus)'' ([[467]] – [[472]] г.) често ги нападат за плячка, с живеещите южно от Дунав [[романи]], под водачеството на [[Свети Северин]], (Severinus) ругите имат, впоследствие добри отношения. Северин, още преди да се засели в [[Норик]]ум, има контакт с Флацитеус и става негов политически съветник.
''
''Крал Фелетеус (Фева),'' който наследява Флацитеус през [[472]] г., се жени за готската дама [[Гизо]], може би [[амали|амалска]] братовчедка на [[Теодорих Велики]], което подготвя връзката с остготите. Когато ''Lauriacum'' [[Енс (град)|Енс]] е заплашен от [[тюринги]]те и [[алемани]]те, Фелетеус превзема значимия град. Той задължава романското население на града да се пресели в области, плащащи му данък. Тези събития са най-големите политически неуспехи на Северин.
Ред 24:
Царството на ругите се разпада, въпреки помощта на римските провинциали, през [[487]]/[[488]] г. в две войни от [[Одоакър]].
[[Крал]]ят на ругите ''Фелетеус (Фева)'' и жена му са пленени и убити през [[487]] г. в [[Равена]].
Техният син ''Фредерикус'' избягва с кавалерията на ругите и прави опит да възстанови Царството на ругите. ''Хунулф'', брат на Одоакер, пречи на това, чрез насилствено евакуиране на римското население от източното крайбрежие на Норик в Италия, с което спира дългосрочно икономическия базис на ругите.
Line 30 ⟶ 31:
В Италия ругите успяват да запазят още известна самостоятелност, дават дори с [[Ерарих]] през [[541]] г. за късо време [[крал]] на [[Остготи|Остготското царство]], изчезват обаче с него през [[553]] г.
* Hans Zeiss: ''Die Donaugermanen und ihr Verhältnis zur römischen Kultur nach der Vita Severini''. In: ''Die ostbairischen Grenzmarken. Monatschrift des Instituts für Ostbairische Heimatforschung''. Passau 1928, S.
▲* Hans Zeiss: ''Die Donaugermanen und ihr Verhältnis zur römischen Kultur nach der Vita Severini''. In: ''Die ostbairischen Grenzmarken. Monatschrift des Instituts für Ostbairische Heimatforschung''. Passau 1928, S. 9–13.
* Herwig Wolfram (Hrsg.): Die Geburt Mitteleuropas. Verlag Kremayr und Scheriau, Wien 1987, ISBN 3-218-00451-9, S. 41f.
[[Категория:Германски народи]]
|