Уикипедия

Фернанду Монтейру ди Кащру Сороменю: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (- ) +)); козметични промени
Редакция без резюме
Ред 11:
| дата на смърт = [[18 юни]] [[1968]] г.
| място на смърт = [[Сао Пауло]], [[Бразилия]]
| работил = [[писател]], [[журналист]], [[Етнология|етнолог]]
| националност = [[Португалия|португалец]]
| теми =
Ред 22:
| деца =
| подпис =
| сайт =
| бележки =
}}
 
'''Фернанду Монтейру ди Кащру Сороменю''' ({{lang-pt|Fernando Monteiro de Castro Soromenho}}) е [[Португалия|португалски]] и [[Ангола|анголски]] журналист, писател и [[Етнология|етнолог]]. Представител е на [[неореализъм|неореализма]], известен като "Бащата„Бащата на анголския роман"роман“.<ref name="EB">[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/554948/Fernando-Monteiro-de-Castro-Soromenho Encyclopædia Britannica]</ref> Признат е за един от класиците на анголската литература.<ref name="СКС">[http://www.euro2001.net/index.shtmlpage=statia&file=issues/6_2005/stat_15.html Европа 2001 – Списание за култура и социална политика - – стр.46, бр.6, година XII, 2005&nbsp; г.]</ref>
 
== Семейство ==
Семейството му принадлежи към горната прослойка на средната класа. Той е третото от седемте деца на Артур Сороменю Ернесту ди Кащру ([[:Порто]], 1878 - – [[:Лисабон]], 1944 г.) и Стела Сороменю Монтейру ди Кащру (Порто, 1884 - – Лисабон, 1964). Баща му е управител на провинция [[:Лунда Норте]] в североизточна Ангола, а майка му е дъщеря на член на върховния съд в Лисабон.<ref name="KS">[http://sobrecs.wordpress.com/biografia/ Castro Soromenho – Biografia]</ref><ref name="ИЧЗ">Л.В.Некрасов – "Истории„Истории черной земли" -земли“ – Академия наук СССР, Институт востоковедения – изд."Наука", Москва 1975 г. - – стр.7,8</ref> Баща му завършва Военния колеж през 1890 г. заради съществуваща семейна традиция. След завършването си се отказва от военна кариера и иска да учи [[:право]]. Семейството му се противопоставя и през 1897 или 1898 г. заминава за [[:Африка]]. Попада в Мозамбик, където започва работа в компанията на граф Стрийки като изпълнителен директор. През 1906 г. се оженва за Стела Фернанкола.<ref name="KS" /><ref name="ИЧЗ" />▼
 
▲Семейството му принадлежи към горната прослойка на средната класа. Той е третото от седемте деца на Артур Сороменю Ернесту ди Кащру ([[:Порто]], 1878 - [[:Лисабон]], 1944 г.) и Стела Сороменю Монтейру ди Кащру (Порто, 1884 - Лисабон, 1964). Баща му е управител на провинция [[:Лунда Норте]] в североизточна Ангола, а майка му е дъщеря на член на върховния съд в Лисабон.<ref name="KS">[http://sobrecs.wordpress.com/biografia/ Castro Soromenho – Biografia]</ref><ref name="ИЧЗ">Л.В.Некрасов – "Истории черной земли" - Академия наук СССР, Институт востоковедения – изд."Наука", Москва 1975 г. - стр.7,8</ref> Баща му завършва Военния колеж през 1890 г. заради съществуваща семейна традиция. След завършването си се отказва от военна кариера и иска да учи [[:право]]. Семейството му се противопоставя и през 1897 или 1898 г. заминава за [[:Африка]]. Попада в Мозамбик, където започва работа в компанията на граф Стрийки като изпълнителен директор. През 1906 г. се оженва за Стела Фернанкола.<ref name="KS" /><ref name="ИЧЗ" />
 
== Биография ==
 
Роден е на 31 януари 1910 година в пристанищния град Чинде,<ref name="AT">[http://www.jstor.org/pss/4184969 Africa Today © 1968 Indiana University Press]</ref> [[:Мозамбик]]. През 1911 г. Фернанду Монтейру ди Кащру Сороменю заминава с родителите си в Ангола ([[:Уамбо]]). Детството му преминава в тази страна и първите му впечатления са свързани именно с тази част на Африка. На 6-годишна възраст го изпращат в Португалия заедно с брат му Нуно за да завърши там средното си образование. Между 1916 и 1925 учи в [[:лицей]] в Лондон.<ref name="KS" />
 
Завръща се в Ангола през 1925 г.<ref name="EB" />, където започва работа в най-голямата компания за добив на [[:диамант]]и "Diamang" в североизточната част на страната. Това му дава възможност да опознае традиционния живот на коренното население и да прави [[Етнография|етнографски]] проучвания. След това работи като младши чиновник в колониалната администрация. По-късно става журналист в столицата Луанда и главен редактор на вестник "Diário„Diário de Luanda"<ref name="WP">[http://pt.wikipedia.org/wiki/Fernando_Monteiro_de_Castro_Soromenho Wikipédia (Português)]</ref>Luanda“ и седмичника "Humanidade"„Humanidade“.<ref name="EB" /> Посвещава голяма част от творчеството си като журналист и писател на борбата за [[Човешки права|правата на човека]]. През 1937 г. се завръща в Лисабон и сътрудничи на редица вестници – -„Diário "Diário Popular"Popular“, "A„A Noite"Noite“, "Jornal„Jornal da Tarde"Tarde“, "O„O Século"Século“, "Seara„Seara Nova"Nova“, "O„O Diabo"Diabo“, "O„O Primeiro de Janeiro"Janeiro“, "Dom„Dom Casmurro"Casmurro“.<ref name="EB" /><ref name="ИЧЗ" /><ref name="WP" /> През 1943 г. създава собствена [[Издателство|издателска къща]].<ref name="EB" />
 
През 1949 г. се жени за Мерседес де ла Куеста в Аржентина. Изнася много лекции в различни държави за Ангола и нейната култура. През целия си живот се занимава активно с етнографски изследвания и проучвания на анголските народностни групи. През 1960 г. заради критики към режима на [[Антонио ди Оливейра Салазар|Антонио Салазар]] и за да избегне предстоящия арест, заминава в изгнание във [[:Франция]]. По-късно отпътува за [[:САЩ]], където става професор в Университета на [[:Уисконсин]] и води курс по португалски език и литература. През 1961 г. се завръща във Франция и работи в списание, свързано с борбата на африканските народи за независимост. През декември 1965 г. се премества в [[:Бразилия]]. Там преподава във факултетите по [[:философия]] в [[:Сао Пауло]] и [[:Араракуара]]. Умира на 18 юни 1968 г. в гр. Сао Пауло, Бразилия.<ref name="EB" /><ref name="WP" />
 
== Творчество ==
[[Файл:Castro Soromenho0002.jpg|мини|350п|ляво|Фернанду Монтейру ди Кащру Сороменю]]
Творчеството му обхваща пет романа, няколко тома с разкази, [[Социология|социологически]] и етнографски студии и [[:пътепис]]и.
През целия си живот се занимава с етнографски изследвания на Ангола и е основател на Центъра за африкански изследвания в университета на Сао Пауло в Бразилия.<ref name="KS" /> Първата му работа е сборникът "'''Няри – драмата на чернокожите'''" ''(Nhárí: O Drama da Gente Negra)'', публикуван в Луанда през 1938 г.<ref name="AT" /> В него разказва за живота на обикновеното африканско общество и миналото на Ангола.<ref name="EB" /><ref name="ИЧЗ" />▼
 
▲През целия си живот се занимава с етнографски изследвания на Ангола и е основател на Центъра за африкански изследвания в университета на Сао Пауло в Бразилия.<ref name="KS" /> Първата му работа е сборникът "„'''Няри – драмата на чернокожите'''"“ ''(Nhárí: O Drama da Gente Negra)'', публикуван в Луанда през 1938 г.<ref name="AT" /> В него разказва за живота на обикновеното африканско общество и миналото на Ангола.<ref name="EB" /><ref name="ИЧЗ" />
Книгата "'''История на Черната земя'''" ''(Histórias da terra negra)'' е свързана с продължителното му пребиваване в северните райони на Ангола. Тук са събрани най-добрите литературни произведения от първия период на творчеството му. Сборникът е плод на етнографската му дейност в тази част на Африка. В него са публикувани и художествено преработени разкази и легенди, чути от местното население. Част от тях почиват на действителни исторически факти. Създава цяла галерия от образи на анголци, живели по време на създаването на древните държави Луанда, [[:Косонго]] и [[:Луба]] и още преди пристигането на белия човек. Литературният талант на писателя и дълбокото му познаване на историята и етнографията на страната нареждат този сборник между водещите образци на анголската литература.<ref name="ИЧЗ" />▼
 
▲Книгата "„'''История на Черната земя'''"“ ''(Histórias da terra negra)'' е свързана с продължителното му пребиваване в северните райони на Ангола. Тук са събрани най-добрите литературни произведения от първия период на творчеството му. Сборникът е плод на етнографската му дейност в тази част на Африка. В него са публикувани и художествено преработени разкази и легенди, чути от местното население. Част от тях почиват на действителни исторически факти. Създава цяла галерия от образи на анголци, живели по време на създаването на древните държави Луанда, [[:Косонго]] и [[:Луба]] и още преди пристигането на белия човек. Литературният талант на писателя и дълбокото му познаване на историята и етнографията на страната нареждат този сборник между водещите образци на анголската литература.<ref name="ИЧЗ" />
Изследователите приемат 1949 г. за начало на втория период от творчеството на Кащру Сороменю, ознаменуван с коренна промяна на тематиката и стила му. Писателят се заема с нов за него жанр – романа. Най-съществената част от творчеството му е [[:трилогия]]та, посветена на португалския [[:колониализъм]], тежкия живот на чернокожите в Ангола и борбата им за свобода и човешки права. Първата част&nbsp;— романът "'''Мъртва земя'''", публикуван през 1949 г. в Бразилия, издаден и в България, се превръща в политическо обвинение към португалската колонизация. Книгата е забранена в Португалия веднага след излизането ѝ. Втората част – романът "'''Прелом'''" е издаден през 1957 г. в Португалия и веднага е конфискуван от [[:цензура]]та. Третата част е романът "'''Рана'''", който остава незавършен поради смъртта на писателя и е публикуван посмъртно през 1970 г.<ref name="ИЧЗ" /><ref name="WP" />▼
 
▲Изследователите приемат 1949 г. за начало на втория период от творчеството на Кащру Сороменю, ознаменуван с коренна промяна на тематиката и стила му. Писателят се заема с нов за него жанр – романа. Най-съществената част от творчеството му е [[:трилогия]]та, посветена на португалския [[:колониализъм]], тежкия живот на чернокожите в Ангола и борбата им за свобода и човешки права. Първата част&nbsp;— – романът "„'''Мъртва земя'''"“, публикуван през 1949 г. в Бразилия, издаден и в България, се превръща в политическо обвинение към португалската колонизация. Книгата е забранена в Португалия веднага след излизането ѝ. Втората част – романът "„'''Прелом'''"“ е издаден през 1957 г. в Португалия и веднага е конфискуван от [[:цензура]]та. Третата част е романът "„'''Рана'''"“, който остава незавършен поради смъртта на писателя и е публикуван посмъртно през 1970 г.<ref name="ИЧЗ" /><ref name="WP" />
В разказите му и в романите "'''Тревожна нощ'''" и "'''Хора без път'''" се разкрива животът във вътрешността на Ангола, проблемите на хората по селата и взаимоотношенията с португалските колонизатори. Белите търговци и администратори са представени нюансирано, като е подчертана не само расовата, но и социалната сегрегация в обществото.<ref name="СКС" />▼
 
▲В разказите му и в романите "„'''Тревожна нощ'''"“ и "„'''Хора без път'''"“ се разкрива животът във вътрешността на Ангола, проблемите на хората по селата и взаимоотношенията с португалските колонизатори. Белите търговци и администратори са представени нюансирано, като е подчертана не само расовата, но и социалната сегрегация в обществото.<ref name="СКС" />
Сборникът "'''Удивителното пътешествие'''" съдържа [[очерк|очерци]] и легенди, събирани от писателя и посветени на произхода на етническите групи [[:амбуела]]<ref>[http://books.google.bg/books?id=RzArAAAAYAAJ&printsec=frontcover&dq=Patterns+of+settlement+and+subsistence&source=bl&ots=B4dOReKgC5&sig=1rzfSv_47DbGauprq7dbvxt5UkU&hl=bg&ei=d-qJTI7sAtGLswbt1umLAg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBkQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false Alvin W. Urquhart - “Patterns of Settlement and Subsistence in Southwestern Angola”]</ref> и [[:биено]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=TwtVJlLIvq4C&pg=PA70&lpg=PA70&dq=%D0%B1%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D0%BE+%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B0&source=bl&ots=7zFdh4BIpC&sig=eWztnbTytMawmw6e7T4-cGRwolE&hl=bg&ei=c-mJTM6eKoqSswbKodm2Ag&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBMQ6AEwADgK#v=onepage&q&f=false Sean Sheehan, Jui Lin Yong, Yong Jui Lin - "Angola" - стр. 70]</ref><ref name="ИЧЗ" />▼
 
▲Сборникът "„'''Удивителното пътешествие'''"“ съдържа [[очерк|очерци]] и легенди, събирани от писателя и посветени на произхода на етническите групи [[:амбуела]]<ref>[http://books.google.bg/books?id=RzArAAAAYAAJ&printsec=frontcover&dq=Patterns+of+settlement+and+subsistence&source=bl&ots=B4dOReKgC5&sig=1rzfSv_47DbGauprq7dbvxt5UkU&hl=bg&ei=d-qJTI7sAtGLswbt1umLAg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBkQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false Alvin W. Urquhart – - “Patterns„Patterns of Settlement and Subsistence in Southwestern Angola”Angola“]</ref> и [[:биено]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=TwtVJlLIvq4C&pg=PA70&lpg=PA70&dq=%D0%B1%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D0%BEбиено+%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B0Ангола&source=bl&ots=7zFdh4BIpC&sig=eWztnbTytMawmw6e7T4-cGRwolE&hl=bg&ei=c-mJTM6eKoqSswbKodm2Ag&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBMQ6AEwADgK#v=onepage&q&f=false Sean Sheehan, Jui Lin Yong, Yong Jui Lin – - "Angola" -„Angola“ – стр. 70]</ref><ref name="ИЧЗ" />
 
== Романи ==
* „Тревожна нощ“ (1939) ''(Noite de Angústia)''
 
* Тревожна„Хора нощбез път“ (19391941) ''(NoiteHomens desem AngústiaCaminho)''
* Хора„Мъртва без пътземя“ (19411949) ''(Homens semTerra CaminhoMorta)''
* Мъртва земя„Прелом“ (19491957 г.) ''(TerraA MortaViragem)''
* Прелом„Рана“ (19571970 г.) ''(A ViragemChaga)''
* Рана (1970 г.) ''(A Chaga)''
 
== Сборници ==
 
* Няри – драмата на чернокожите (разкази и новели) (1938) ''(Nhárí: O Drama da Gente Negra)''
* Буря и други истории (разкази) (1943) ''(Rajada e outras histórias)''
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Фернанду_Монтейру_ди_Кащру_Сороменю“.