Ханс Гайгер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 25:
[[Файл:Geiger-Rutherford.jpg|мини|240px|ляво|Ханс Гайгер и [[Ърнест Ръдърфорд]], ок. 1905 г.]]
През 1908 г. Ханс Гайгер създава гореспоменатия брояч. През 1909 г. заедно с новопостъпилия младеж Ърнест Марсдън провежда прочутия [[експеримент Гайгер-Марсдън]], който променя тогавашната представа за атома и посочва, че атомът има ядро. Една класация поставя експеримента сред 10-те най-красиви физични експерименти за всички времена<ref>[http://physics-animations.com/Physics/English/top10.htm Science's 10 Most Beautiful Physics Experiments, The New York Times]</ref>. През следващите две години Ръдърфорд успява да обясни теоретично експеримента и през 1911 г. предлага [[Модел на Ръдърфорд|планетарния модел на атома]].
През 1911 г. Гайгер и Джон Митчел Нътол формулират [[Закон Гайгер-Нътол|Закона Гайгер-Нътол]], според който константата на разпада на един радиоактивен изотоп може да се определи с енергията на емитираните алфа-частици
След завръщането си в Германия през 1912 г. Гайгер заема ръководни университетски постове последователно в имперското физико-технологично учебно заведение в Берлин, където се хабилитира, след това в Кил като професор (от 1925 г.), в Тюбинген (от 1929 г.) и отново в Берлин от 1936 г. до края на живота си. Лекциите му са увлекателни и атрактивни и в Берлинското техническо висше училище ги наричат „Вариете Гайгер“ <ref>[http://www.tagesspiegel.de/wissen/er-liess-die-atome-ticken/1054580.html Er ließ die Atome ticken („Той направи атомите да цъкат“)], ''Der Tagesspiegel'', 28.09.2007.</ref>. Посещават ги дори студенти от други факултети. От 1935 г. Гайгер е член на Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина“.
| |||