Обикновена леска: Разлика между версии

| status_ref = <ref name="iucn">{{IUCN|assessors=Participants of the FFI/IUCN SSC Central Asian regional tree Red Listing workshop, Bishkek, Kyrgyzstan (11- – 13 July 2006)|year=2008|id=63521/0|title=Corylus avellana|downloaded=27 юни 2009}}</ref>

Леската представлява [[храст]] с височина 2- – 4 м. По-рядко може да се срещне и като дръвче до 8- – 9 м. Стъблото ѝ е с гладка пепелява кора, която е покрита с кафяви брадавички (лещанки). Листата са обратно яйцевидни, със сърцевидна основа, заострени на върха, неравномерно назъбени, отгоре светлозелени и рядко окосмени. Жилките от долната страна на листата са силно изпъкнали и гъсто окосмени. Мъжките и женските [[цвят (ботаника)|цветове]] се развиват на едно и също растение. Мъжките цветове са събрани в дълги висящи съцветия тип реса, а женските са групирани по няколко заедно и са подобни на вегетативните пъпки. [[Плод]]овете са кръгли, със зелена плодна люспа (шапчица), с вкусна [[ядка]] — – [[лешник]].

Леската е един от най-разпрострените храстовидни видове в България. Вирее в долната и отчасти в средната лесорастителна зона (докъм 1500 м н.в.) като подлес във и извън горите и образува на места обширни храсталаци — – лещаци.

Плодовете трябва да се берат в пълна зрелост, когато ядката се е втвърдила и се е натрупало по-голямо количество хранителни вещества — – мазнини, белтъци, скорбяла и др. Недозрелите плодове са по-бедни на хранителни вещества и по-нетрайни — – бързо плесенясват, стават горчиви и ядките им се спарушват. От един храст може да се получат 3–53 – 5 кг.

Сушенето предотвратява спарването и плесенясването на плодовете. Сушат се на тънък пласт (5–65 – 6 см) и от време на време се разбъркват. В зависимост от времето сушенето трае 6–126 – 12 дни. Избягват се високите температури, за да се запазят хранителните вещества, вкусовите качества и ароматът на плодовете.

|4,30 - – 5,00

|13,80 - – 15,00

|52,60 - – 55,00

|Безазотни екстрактни вещества

|20,40 - – 20,60

| захари

|4,00 - – 4,50

| глюкоза

|1,20- – 1,50

| фруктоза

|2,40 - – 2,80

| захароза

|0,20 - – 0,30

| нишесте

|12,30 - – 15,00

| органични киселини

|0,20 - – 0,25

| дъбилни вещества

|0,15- – 0,20

| пектинови вещества

|0,10 - – 0,15

|1,80 - – 2,60

|19,00 - – 23,50

|2,30 - – 2,60

| калиеви, mg%

|510 - – 610

| натриеви, mg%

|12 - – 15

| калциеви, mg%

|150 - – 180

| магнезиеви, mg%

|80 - – 120

| фосфорни, mg%

|280 - – 320

| железни, mg%

|2,50 - – 4,00

| B1

|0,30 - – 0,40

| В2

|0,06 - – 0,08

| С

|40 - – 60

Лешниковите ядки имат голяма хранителна и биологична стойност благодарение на високото си съдържание на ненаситени мазнини, белтъци, нишесте и други въглехидрати. Те се използват от най-дълбока древност като храна и лекарство. Вкусовите им качества са много добри. Високите стойности на ценни минерални соли и на витамини от групата В определят голямата биологична стойност на лешниците. Те се използват както за пряка консумация — – сурови, печени, озахарени, осолени или млени, — – така и за висококачествени сладкиши и бонбони.

Използват се също и клоните, които са гъвкави и служат за изплитане на кошове, пчелни кошери тип "тръвни"„тръвни“ и др.