Абдул Хамид II: Разлика между версии

| портрет = Ahamid.jpg

| описание = султан на Османската империя

| починалроден-място = [[Истанбул]], [[Османска империя]]

'''Абдул Хамид II''' (арабски:{{lang-ota|عبد الحميد الثانيالثان}}ي) е 34-ият султан на [[Османска империя|Османската империя]] ([[1876]] – [[1909]]).

Абдул Хамид II е син на султан [[Абдул Меджид]] и [[Тиримюжгян]] султан. От малък остава без майка и за него се грижи бездетната [[Перестю]] султан. През [[1867]] г. посещава Западна [[Европа]] заедно с чичо си султан [[Абдул Азис]] и брат си Мурад, бъдещия [[Мурад V]]. Става султан на [[31 август]] [[1876]] г., след детронирането на [[Мурад V]]. При управлението на Абдул Хамид II влиза в сила първата [[Османска конституция]] – на [[23 декември]] [[1876]] г. Създава се и първият османски парламент. Първоначално велик везир е [[Мехмед Рушди паша]], след това на поста е назначен [[Мидхат паша]].

След неуспеха на [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]] Османската империя претърпява поражение в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от [[1877]] – [[1878]] г., при което империята губи България с подписването на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] ([[3 март]] [[1878]] г.).

В началото на [[1878]] г. конституцията е суспендирана и парламентът е разпуснат. Установява се деспотичен режим, който продължава до [[1908]] година. Поради жестокостта, с която са потушени бунтовете по време на неговото управление, включително [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] ([[1903]] г.), Абдул Хамид II става известен на Запад като „Кървавия султан“ или още „Червения султан“. През [[1905]] г. арменски революционери извършват неуспешен атентат срещу султана. {{източник|Първият султан, който не рязрешава на евреите да окупират и или да превземат Палестина.|2018|10|26}}

След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от 1908 г. Конституцията е възстановена и парламентът възобновява заседанията си. Абдул Хамид II прави опит да организира [[Контрапреврат на Абдул Хамид II|контрареволюция]], но е детрониран на [[27 април]] [[1909]] г. и е заточен във [[Вила Алатини]] в [[Солун]]. През 1912 г., по време на [[Балканска война|Балканската война]], е върнат в двореца [[Бейлербей (дворец)|Бейлербей]] в [[Истанбул]]. До него в часа на смъртта му е само сестра му Салиха. Умира на [[10 февруари]] [[1918]] г.