Психоанализа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
→Теории: теоретично допълнение |
||
Ред 67:
== Теории ==
Преобладаващите психоаналитични теории могат да бъдат групирани в няколко теоретични „школи“. Макар тези теоретични „школи“ да се различават, повечето от тях продължават да подчертават силното влияние на несъзнателните елементи, засягащи психичния живот на хората. Извършена е и значителна работа за обединяването на елементите на конфликт в теорията. Както във всички сфери на грижа за здравето и тук има някои постоянни конфликти, свързани със специфичните причини за някои синдроми и дискусии относно най-добрите техники на лечение. След 2000 г. психоаналитичните идеи обхванаха западната култура, особено полета като грижа за децата, [[образование]], [[литературна критика]], [[културология]] и душевно здраве, особено [[психотерапия]].
Акцентът в класическата психоанализа е поставен върху несъзнаваната психична дейност. С теорията за изтласкването се появява и тази за [[несъзнавано]]то. В човешката психика действат два принципа, които управляват функционирането на личността. Това са ''Принципът на удоволствието'' и ''Принципът на реалността''. Първият изразява фактът, че всеки човек се стреми да избягва неудоволствието и страданието, като се стреми да си набавя все по - голямо количество удоволствие. Тук неудоволствието представлява нарастване на напрежението(възбудата), а удоволствието - намаляване на това напрежение. С този принцип е свързан ''Принципът на реалността'' - той влияе и контролира ''Принципа на удоволствието.'' Принципът на реалността се активира, когато самата реалност не позволява възможност за получаване на удоволствие по най - прекия път или се налага временно да отложи получаването на удоволствие. Понякога Принципът на реалността предлага обиколни пътища за реализирането на удоволствието. [[Несъзнавано]]то се свързва с ''Принципът на удоволствието'', а [[съзнание|съзнаваното]] - с ''Принципа на реалността''. Тези количествени разлики между удоволствие и неудоволствие е прието да се наричат '''количествен(икономически) аспект''' и са свързани с нивата на либидото. '''Топичният (пространствен) аспект''' представлява разделянето на психичният апарат на части. Първата топика по Фройд разделя психиката на три части: [[несъзнавано]] → цензура → [[предсъзнавано]] → цензора → [[съзнание]]. Втората топика допълва първата, като уточнява и добавя инстанции - Аз, Свръх-Аз и То. Тези три инстанции са в динамично отношение и това представлява '''динамичният аспект''' в психоанализата. Трите аспека са свързани. В тази система само То е несъзнавано и посредничи между соматичните и психичните процеси. Инстанциите Аз и Свръх-Аз са както в полето на съзнанието, така и в несъзнаваното. Азът е продукт и посредник на То, а Свръх-Аза е "наследник на Едиповия комплекс". От Свръх-Азът се проявяват морала, съвестта и Аз - идеалите.<ref>"Приложна психоанализа I том" - Петър Иванов</ref><ref>"Приложна психоанализа II том" - Петър Иванов</ref>
=== Топографска теория ===
| |||