Георги Василев (Свиленград): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →top: replaced: Въстанници → Въстаници редактирано с AWB |
м замяна с n-тире |
||
Ред 19:
}}
[[File:Krastyo Balgariata.JPG|мини|450п|Въстаници и делегати при [[Алан кайряк]]. От ляво на дясно: I ред полегнали: [[Михаил Даев]], [[Кръстьо Българията]], [[Константин Калканджиев]] и [[Христо Караманджуков]]; II ред полегнали и седнали: [[Тодор Станков]] над Даев, [[Никола Славейков]], [[Янко Стоянов]] и баща му [[Стоян Петров Кехаята|Стоян кехая Петров]], [[Спас Цветков]] с цигара на уста, [[Велко Думев]], един фелдфебел, [[Васил Пасков]], Георги Василев, [[Димитър Катерински]] с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, [[Георги Хаджиатанасов]], [[Димитър Аянов]], тримата от края неизевестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: [[Димитър Попниколов|Димитър Янев]], двама неизвестни, [[Анастас Разбойников]] (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак [[Димо Янков]], [[Минко Неволин]] (зад Тодор Станков и Никола Славейков), руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни]]
'''Георги Василев''' с псевдоними '''Георги Куртев''' и '''Селвие''', '''Селвий'''<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 413.</ref><ref>Николов, Борис. ВМОРО
== Биография ==
Роден е в 1880 година в Свиленград, който тогава е в Османската империя. В 1899 година завършва [[Одринска българска мъжка гимназия|Одринската гимназия „Доктор Петър Берон“]], където в 1898 година става член на ВМОРО. Учителства в Свиленград, където е член на околийския комитет на ВМОРО.<ref>Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 397.</ref> По-късно се мести в [[Одрин]], където преподава в гимназията „Петър Берон“, и същевруменно е секретар на [[Одрински революционен окръг|Одринския окръжен революционен комитет]] от 1900 до 1901 година.
В 1901 година е изпратен като учител в [[Дедеагач]]ката прогимназия, за да може да наложи влиянието на Одринския окръг над беломорските дейци в Гюмюрджинско и Ахъчелебийско, които се опитват да основат самостоятелен Беломорски революционен окръг.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 251.</ref> Василев замества дотогавашния организатор [[Георги Маринов (революционер)|Георги Маринов]], който се разболява тежко. Василев преустройва съществуващите рволюционни комитети съгласно уставните нареждания и наредбите на правилника на ВМОРО в духа на препоръките на окръжния комитет. Поставя начело на комитетите по-будни и по-дейни хора.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 262 - 263.</ref> Установява връзки с ръководителя на Чепеларския пункт [[Константин Антонов]] и в началото на декември на 1901 година се среща с [[Христо Караманджуков]], като двамата решават да се свика сбирка на одринските дейци, на която да се обсъди дейността в Одринско и по възможност ръководството да се поеме от местни легални и нелегални дейци. Тази проектирана сбирка не успява да се осъществи по Коледа в [[Търново Сеймен]], където успяват да пристигнат само Василев, Караманджуков, [[Лазар Маджаров]] и [[Александър Кипров (революционер)|Александър Кипров]] и се провежда по великденските празници на следната година в Пловдив като [[Пловдивски конгрес на ВМОРО|Пловдивски конгрес]].<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 72
Делегат е [[Конгрес на Петрова нива|на окръжния конгрес на Петрова нива]] в 1903 година. През 1905 година е ръководител на пункта на ВМОРО в Хасково.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.</ref>
| |||