Георги Войтех: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без nowiki; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 8:
'''Георги Войтех''' е български аристократ от XI век, скопски първенец и организатор на второто голямо [[Въстание на Георги Войтех|въстание]] срещу [[византийско владичество|византийското владичество]]. За последен път титлата кавхан е употребена за Георги Войтех. Произхожда от [[кавхан]]ския род.(къде го пише, че и родът му е кавхански?)
 
През 1071 г. Георги Войтех оглавява недоволството на [[българи]]те от византийската власт. Той организира [[въстание]] в земите на България на Комитопулите. Според обичаите на българите за [[цар]] може да бъде избран само пряк потомък на владетелския род. Тъй като Войтех не е такъв, заговорниците се обръщат към [[княз]]а на [[Зета (държава)|Зета]], [[Михаил I Войслав|Михаил]], с молба да им даде един от синовете си за цар. Той се съгласява и изпраща седмия си по ред син, [[Константин Бодин]], който по майчина линия е издънка на [[Комитопули|Самуиловия род]] - внук на Теодора - Косара, (дъщерята на Самуил) и зетския княз Иван Владимир -зет на Самуил. Константин Бодин (според някои учени - Бъдин) приема името Петър, според името на сина на цар Симеон - Петър Добрия. Вместо корона, той слага калпак, в знак че се отъждествява с българите.
 
През 1072 г. в [[Призрен]] Бодин е обявен от [[боляри]]те за цар на [[България]]. Въстаниците завземат [[Скопие]], главен град на [[България (тема)|тема България]]. Тук Георги Войтех остава като наместник, а Бодин продължава към [[Ниш|Ниш, подпомоганат]] от сръбски и унгарски войски. Царят успява да превземе града, но в същото време многобройна византийска войска обсажда Скопие. Смятайки, че не може да устои на продължителна обсада и не вярвайки на евентуална помощ от страна на Бодин, Георги Войтех влиза в преговори с византийския военачалник [[Михаил Саронит]] и му предава [[град]]а. Впоследствие той се разкайва за малодушието си и пише тайно писмо до Константин Бодин. Предлага му да нападне внезапно Скопие, разчитайки на неподготвеността на [[византийци]]те за подобен ход. Царят се насочва към града, но сам попада в засада и е разгромен. Това слага край на въстанието.