Георги Капчев: Разлика между версии

От февруари 1893 до март 1894 година Капчев отбива военната си служба в българската армия и до 1902 година е адвокат в [[Русе]]. От 1894 година Капчев се включва активно в живота на македоно-одринската емиграция в България. Той е сред основателите на Македоно-одринското дружество в Русе и негов пръв председател до юни 1895 година. Дружеството участва в [[Първи македонски конгрес|учредителния конгрес]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]] в София в 1894 година. В Русе Капчев поддържа тесни връзки със своя съгражданин от Охрид и ръководител на [[Български освободителни братства|офицерското братство]] в града капитан [[Александър Протогеров]]. След [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] Капчев заедно с [[Методий Кусев]], [[Георги Паунчев]] и [[Илия Георгов]] е член на делегация, която от името на Македонския комитет в Плоещ моли руското правителство за прилагане на обещаните от Берлинския конгрес реформи в Македония. Капчев е делегат на [[Втори македонски конгрес|Втория македонски конгрес]] в София през декември 1895 година, като участва в седемчленната законодателна комисия, която преработва „Статутите“ на организацията от Първия конгрес. В 1896 година Капчев е сред лидерите на шестхилядния митинг в Русе срещу опитите за вдигане на схизмата срещу [[Българска екзархия|Екзархията]], а в 1897 година издава възвание срещу турските репресии при [[Винишка афера|Винишката афера]].

[[File:Prisada na Darzhavniya Sad 1903.JPG|мини|250п|„Присъда на Държавния съд по обвинението на бившите министри от кабинета на Т. Иванчов и д-р В. Радославов“, издание на Георги Ив. Капчев, 1903]]

 

{{цитат|Политическата бъдъщност на Македония по видимому е на страната на българите предвид факта, че по-голямата част от населението се именува българи... Българските политически аспирации в Македония са щетни поради факта, че аспираторите мислят, че българското дело в Македония е пропаганда; а това е съвсем криво, тъй като Македония е по-българска от освободена България, което е доказала фактично на дело, във време църковната борба за самостоятелност през 1860 - 1872 г., гдето водителите на тая църковнополитическа борба са били македонци, които преимуществено са носили най-големи морални и материални тежини.}}

В Загреб Капчев поддържа активни контакти с видни български и хърватски общественици. Продължава да поддържа активна кореспонденция с Александър Протогеров. В едно от своите писма изразява съмнение, че идващият при него [[Стефан Дедов]] се е ангажирал със сръбската пропаганда в Белград. Кореспондира си с българския търговски агент в Скопие [[Димитър Ризов]], с видния публицист [[Антон Драндар]], среща се с професор [[Иван Шишманов]], който го насърчава в деността му. Финансова подкрепа на Капчев оказват епископите [[Йосиф Щросмайер]] и [[Юлий Духобекски]], както и поетът политик, водач на Домовинската партия на правото [[Август Харамбашич]], който пише стихотворението „На братята българи в Македония“, специално за брошурата на Капчев. Загребският вестник „Обзор“ му предоставя възможността да публикува статии по македонския въпрос.

 

[[File:Kapchev3.JPG|дясно|мини|250п|Капчев със съпругата си, русенката Елена Ангелова в Москва, около 1910 г.]]

Програмата на Капчев съдържа 12 точки и е преработен вариант на програмата за реформи, изработена от Върховния комитет в 1896 година. Според нея Македония и Одринска Тракия трябва да образуват една автономна област със законодателна и изпълнителна власт. Проведеният през февруари от Капчев в Женева конгрес не среща добри отзиви в България, тъй като дублира инициативата на Върховния комитет от януари, която включва писма до посланиците на Великите сили с приложена програмата от 1896 година.

В 1902 година се мести в София и е секретар на държавния обвинител на [[Първи държавен съд|Първия държавен съд]] срещу бившите министри от кабинета на [[Тодор Иванчов]], като издава книга за процеса. След това Капчев издава 6 книги, посветени на паметници и музеи на Руско-турската освободителна война. Така той доразвива идеята за български музей, създавайки един нов жанр – пътеводителите, разкриващи чрез научно обяснение на историческите факти, събитията от Руско-турската освободителна война. В 1908 година Капчев е в Русия, където прави луксозни издания на някои от книгите си и получава аудиенция при цар Николай II.

 

 

{{цитат|Тържеството на славянското оръжие широко ще очертае на север и запад пределите на Сърбия и тогава Македония ще може да бъде наша в пълна собственост и владение.}}

 

==Източници==

 

== Бележки ==