Георги Караславов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м год.-->години.; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 39:
Главен секретар и председател на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] (1958-1962), избран за академик (1961).
Негов син е [[Слав Г. Караславов]]
За българската общественост е известен писател – белетрист и [[драматург]]. През 1961 г. Караславов става академик,
Ред 46:
Народен представител от I-то до VII-то Народно събрание от [[Пловдив]] и област. Заместник-председател на Президиума и член на Президиума на Народното събрание (1950—1962). Директор е на [[Народния театър "Иван Вазов"|Народния театър “Иван Вазов”]] в София (1947—1949), главен редактор (1952—1958) на сп. „Септември", главен секретар и председател на [[Съюза на българските писатели]] (1958—1962).
От 1958 г. е член на ЦК на БКП, а член на БКМС от 1922 и на БКП
педагогическото училище в Казанлък (1924). През 1924—1925 учителства в родното си село, но за комунистическата си дейност е уволнен. През
1925—1928 следва агрономство в [[Софийския университет]] – за организиране на студентска стачка е изключен. Продължава образованието си в Прага
(1929—1930), същевременно работи като строителен работник в предградието Споржилов. Завършва агрономство в Софийския университет (1930).
Започва да публикува през 1919 в сп. „К'во-да е". Работи в редакцията на вестник „Ведрина" (1926
редактирането на вестниците „Поглед" (1930—1934), „Ехо" (1930—1934), „Жупел" (1931—1934), „Фронт на трудовоборческите писатели в България".
Някои от произведенията му са конфискувани от полицията
централен затвор.
Ред 73:
1944 и получава „Лаврова клонка“ от цар Борис III за култура. Писателят
постига сурова пластичност при изобразяване на битово-предметния свят и
психологическа дълбочина при разкриване на човешката драма
черти и на по-нататъшното му творчество. Караславов е написал сборниците
„Свърши се нашата" (1946), „Нови пътища" (1959); повестите „Танго"
(1946), „Бащин грях" (1961) и най-крупната си творба
„Обикновени хора" от шест части (1952—1975). Тя е панорама на живота на
българите от I-та Световна война (1914) до 60-те години на ХХ век.
Ред 88:
Значително място в новата българска драматургия заемат пиесите на
Караславов
(1962), „Майка на всички" (1973) и др. Караславов е автор и на мемоари
(„Срещи и разговори с Никола Вапцаров", 1961; „Близки и познати", 1968;
Ред 118:
* [http://liternet.bg/publish5/vignatov/snaha.htm „Снаха“ - ценности и цялостност, инфлация и разпад", Веселин Игнатов (критика)], liternet.bg
* [http://chitanka.info/person/georgi_karaslavov Текстове на произведенията на Георги Караславов]
* [http://kulturen.pogled.info/news/51333/110-godini-ot-rozhdenieto-na-pisatelya-akad-Georgi-Karaslavov Георги Караславов]
{{СОРТКАТ:Караславов, Георги}}
| |||