Георги Мончев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Интитутъ --> Институтъ |
м замяна с n-тире |
||
Ред 21:
[[File:Todor Alexandrov Hristo Matov, Georgi Monchev, Vlade Slankov, Nikola Ivanov IMARO.JPG|мини|250п|[[Тодор Александров]], [[Христо Матов]], Георги Мончев, [[Владимир Сланков]] и Никола Иванов в [[Димотика]] през Балканската война.]]
[[File:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Мончев (15-и във втората колона).]]
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година Мончев оглавява партизанска чета №27 от 10 души четници<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.109</ref> на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], която действа в Кукушко и Солунско. След това служи във Втора рота на Петнадесета щипска дружина, а през [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] - в [[Сборна партизанска рота на МОО|Сборната партизанска рота на МОО]]. Ранен е на 26 юни 1913 година и след несполучлив опит да се самоубие, попада в безсъзнание в гръцки плен. Умира от раните си в Солун. Носител е на орден „[[За храброст]]“ IV степен.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref><ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 472, 893.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр. 110
== Бележки ==
| |||