Стенли Фиш: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 24:
'''Стенли Юджийн Фиш''' ({{lang-en|Stanley Eugene Fish}}, р. [[19 април]] [[1938]], [[Провидънс]], [[Роуд Айлънд]], [[САЩ]]) <ref>[http://www.oac.cdlib.org/findaid/ark:/13030/kt08701714/ Guide to the Stanley Fish Papers] на сайта на Архива по критическа теория към Калифорнийския университет в Бъркли</ref> е американски [[Литературна теория|литературен теоретик]], изследовател на правото, университетски преподавател и общественик. Свързван е с [[Постмодернизъм|постмодернизма]], макар да определя себе си не като постмодерен философ, а като [[антиесенциалист]].<ref>Baldacchino, Joseph. ''Humanitas''. [http://www.nhinet.org/jb-seat.htm/ „Two Kinds of Criticism: Reflective Self-Scrutiny vs. Impulsive Self-Validation“] {{икона|en}}</ref> Най-популярният представител на американската [[Рецептивна критика]] ({{lang-en|Reader-response criticism}}, букв. Критика на [[читател]]ския отклик).
 
Той е професор по културология и професор по право в [[Международния университет на Флорида]] в [[Маями]], както и почетен декан на Колежа по свободни изкуства и науки към [[Университета на Илинойс в Чикаго]]. Преподавал е в Училището по право „Кардозо“, [[Калифорнийски университет, Бъркли|Калифорнийския университет в Бъркли]], [[Университет „Джонс Хопкинс“|Университета „Джонс Хопкинс“]], [[Пенсилвански университет|Пенсилванския университет]], [[Училището по право към [[Йейлски университет|Йейлския университет]], [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]], [[Висшето училище по право „Джон Маршал“ в Чикаго]] и [[Университет Дюк|Университета Дюк]].
 
== Образование ==
Ред 30:
 
== Академична кариера ==
Фиш е преподавател по английска литература в [[Калифорнийски университет, Бъркли|Калифорнийския университет]] в [[Бъркли]] и [[Университет „Джонс Хопкинс“|Университета „Джонс Хопкинс“]] преди да стане професор по английска литература и заедно с това професор по право в [[Университет Дюк|Университета Дюк]] между 1986 и 1998 г. След това, между 1999 и 2004 г., е декан на Колежа по свободни изкуства и науки към Университета на Илинойс в Чикаго, като в същото време е и извънреден гост-професор във Висшето училище по право „Джон Маршал“ в Чикаго между 2000 и 2002 г. По същото време има лекции и в департаментите по политически науки и криминология на Университета на Илинойс в Чикаго и е ръководител на Комитета по религиознание.<ref>Andrea Lynn, [http://www.news.uiuc.edu/news/04/1006humanities.html „Experts in the humanities to discuss future of their discipline“], 10/6/2004 {{икона|en}}</ref> По време на деканството му тук той привлича едни от най-изявените преподаватели в областта на хуманитарните науки в САЩ и превръща колежа в център на вниманието на научната общност и медиите. Ръководството на университета обаче го обвинява в разхищение на средства, стига се до дискусия в академичния печат, след което Фиш за една година се оттегля като обикновен професор по английска литература в департамента по англицистика. Институтът по културология към Университета на Илинойс в Чикаго създава цикъл почетни лекции в чест на Стенли Фиш, които се провеждат от 2005 г. и досега са водени от [[Фредерик Джеймисън]], [[Стивън Грийнблат]], [[Джудит Бътлър]] и [[Славой Жижек]].<ref>[http://huminst.las.uic.edu/ifth/events/the-stanley-fish-lecture Лекции в чест на Стенли Фиш] на сайта на Института по културология към Университета на Илинойс в Чикаго {{икона|en}}</ref> През юни 2005 г. Фиш приема поста професор по културология и право в Международния университет на Флорида<ref>[http://news.fiu.edu/releases/2005/06-29_stanleyfish.htm „Leading Professor Stanley Fish to Join FIU Law Faculty“], пресрилийз на сайта на Международния университет на Флорида, 29 юни 2005. {{икона|en}}</ref>. През ноември 2010 г. Фиш е част от постоянната комисия по акредитацията на [[Колежа „Ралстън“]], току-що основано висше учебно заведение в [[Савана (Джорджия)|Савана]], [[Джорджия]].<ref>[http://www.ralston.ac Официален сайт на Ralston College] {{икона|en}}</ref> От 1985 г. Фиш е и научен сътрудник към [[Американска академия на изкуствата и науките|Американската академия на изкуствата и науките]].<ref>[http://www.amacad.org/members/classList.pdf Списък с активните членове на Американската академия на изкуствата и науките] {{икона|en}}</ref>
 
== Милтън ==
Ред 43:
В публикация в своя блог към сайта на ''Ню Йорк Таймс'' през януари 2008 г. Фиш твърди, че хуманитаристиката няма „инструментална“, а само „вътрешна“ стойност. Фиш обяснява: „На въпроса „За какво служат хуманитарните науки?“ единственият честен отговор е: „За нищо!“. И това е отговор, който носи достойнство на своя обект. Оценката, в края на краищата, дава стойност на дадена дейност от гледна точка извън нея самата. Дейност, която не може да бъде преценена, е дейност, която отказва да се разглежда като средство за благото на нещо по-голямо от нея. Хуманитарните науки са благо сами по себе си.“<ref>Fish, Stanley. [http://fish.blogs.nytimes.com/2008/01/06/will-the-humanities-save-us/ „Will the Humanities Save Us?“], в. ''The New York Times'', 6 януари 2008 г. {{икона|en}}</ref>
 
Като гост-професор Фиш е изнасял лекции из множество американски университети, сред които [[Атлантическия университет на Флорида]], [[Браун (университет)|Университета Браун]], [[Пенсилвански университет|Пенсилванския университет]], [[Харвардски университет|Харвардския университет]], Toronto, [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]], [[Университета на Върмонт]], [[Университета на Джорджия]], [[Университета на Луисвил]], [[Университета на Кентъки]], [[Колежа „Бейтс“]], [[UniversityУниверситета ofна CentralЦентрална Florida]]Флорида, [[Университета на Западна Флорида]] и [[Висшето училише по право „Бенджамин Кардозо“ в Ню Йорк сити]].
 
== Фиш като университетски администратор ==
Като ръководител на департамента по англицистика в Дюк от 1986 до 1992 г. Фиш привлича внимание и предизвиква дискусии. Според списание ''[[Lingua Franca]]'' Фиш употребява „безсрамен – а в академичните среди и нечуван – предприемачески хъс“, за да „преобрази един респектиращ, но и стабилен департамент по англицистика в южните щати в най-влиятелната професионална институция на своето време“, като за целта уговаря щедри заплати на новопривлечените преподаватели. В онзи момент в Дюк има сравнително ниски изисквания към преподавателите в бакалавърските и магистърските програми, за разлика от високите изисквания в докторските програми. Това позволява на преподавателите да намалят броя на часовете си до минимум. През април 1992 г., към края на мандата на Фиш, комисия от външни оценители стига до извода, че учебната програма по англицистика се е превърнала в „тюрлюгювеч от несъгласувани предложения“, в който липсват „общообразователни основополагащи курсове“ и план за развитие на департаментния състав. Прословутото прахосничество на департамента през 90-те години се оказва достойно за първа страница на вестник ''Ню Йорк Таймс''.<ref>[http://linguafranca.mirror.theinfo.org/9902/yaffe.html „The Department that Fell to Earth“] {{икона|en}}</ref>
 
През първите години, след като Фиш напуска поста на ръководител на департамент, много от поканените от него видни преподаватели са освободени, а сред тях и [[Ив Козофски Седжуик]] и [[Джонатан Голдбърг]]. През 1999 г. съпругата на Фиш, професорката по американска литература и култура [[Джейн Томпкинс]], „на практика престава да преподава“ в Дюк и „става готвачка в местен ресторант за здравословно хранене“.<ref>David Yaffe, [http://linguafranca.mirror.theinfo.org/9902/yaffe.html „The Department that Fell to Earth: The Deflation of Duke English“] {{икона|en}}</ref>
Ред 64:
 
== Признание и награди ==
Фиш е носител на [[наградата „PEN/Diamonstein-Spielvogel“ за изкуството на научното есе]] през 1994 г. за книгата си ''Няма такова нещо като свободно слово и това е добре''.
 
== Вижте също ==