Стенли Фиш: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 24:
'''Стенли Юджийн Фиш''' ({{lang-en|Stanley Eugene Fish}}, р. [[19 април]] [[1938]], [[Провидънс]], [[Роуд Айлънд]], [[САЩ]]) <ref>[http://www.oac.cdlib.org/findaid/ark:/13030/kt08701714/ Guide to the Stanley Fish Papers] на сайта на Архива по критическа теория към Калифорнийския университет в Бъркли</ref> е американски [[Литературна теория|литературен теоретик]], изследовател на правото, университетски преподавател и общественик. Свързван е с [[Постмодернизъм|постмодернизма]], макар да определя себе си не като постмодерен философ, а като [[антиесенциалист]].<ref>Baldacchino, Joseph. ''Humanitas''. [http://www.nhinet.org/jb-seat.htm/ „Two Kinds of Criticism: Reflective Self-Scrutiny vs. Impulsive Self-Validation“] {{икона|en}}</ref> Най-популярният представител на американската [[Рецептивна критика]] ({{lang-en|Reader-response criticism}}, букв. Критика на [[читател]]ския отклик).
Той е професор по културология и професор по право в
== Образование ==
Ред 30:
== Академична кариера ==
Фиш е преподавател по английска литература в [[Калифорнийски университет, Бъркли|Калифорнийския университет]] в [[Бъркли]] и [[Университет „Джонс Хопкинс“|Университета „Джонс Хопкинс“]] преди да стане професор по английска литература и заедно с това професор по право в [[Университет Дюк|Университета Дюк]] между 1986 и 1998 г. След това, между 1999 и 2004 г., е декан на Колежа по свободни изкуства и науки към Университета на Илинойс в Чикаго, като в същото време е и извънреден гост-професор във Висшето училище по право „Джон Маршал“ в Чикаго между 2000 и 2002 г. По същото време има лекции и в департаментите по политически науки и криминология на Университета на Илинойс в Чикаго и е ръководител на Комитета по религиознание.<ref>Andrea Lynn, [http://www.news.uiuc.edu/news/04/1006humanities.html „Experts in the humanities to discuss future of their discipline“], 10/6/2004 {{икона|en}}</ref> По време на деканството му тук той привлича едни от най-изявените преподаватели в областта на хуманитарните науки в САЩ и превръща колежа в център на вниманието на научната общност и медиите. Ръководството на университета обаче го обвинява в разхищение на средства, стига се до дискусия в академичния печат, след което Фиш за една година се оттегля като обикновен професор по английска литература в департамента по англицистика. Институтът по културология към Университета на Илинойс в Чикаго създава цикъл почетни лекции в чест на Стенли Фиш, които се провеждат от 2005 г. и досега са водени от [[Фредерик Джеймисън]], [[Стивън Грийнблат]], [[Джудит Бътлър]] и [[Славой Жижек]].<ref>[http://huminst.las.uic.edu/ifth/events/the-stanley-fish-lecture Лекции в чест на Стенли Фиш] на сайта на Института по културология към Университета на Илинойс в Чикаго {{икона|en}}</ref> През юни 2005 г. Фиш приема поста професор по културология и право в Международния университет на Флорида<ref>[http://news.fiu.edu/releases/2005/06-29_stanleyfish.htm „Leading Professor Stanley Fish to Join FIU Law Faculty“], пресрилийз на сайта на Международния университет на Флорида, 29 юни 2005. {{икона|en}}</ref>. През ноември 2010 г. Фиш е част от постоянната комисия по акредитацията на
== Милтън ==
Ред 43:
В публикация в своя блог към сайта на ''Ню Йорк Таймс'' през януари 2008 г. Фиш твърди, че хуманитаристиката няма „инструментална“, а само „вътрешна“ стойност. Фиш обяснява: „На въпроса „За какво служат хуманитарните науки?“ единственият честен отговор е: „За нищо!“. И това е отговор, който носи достойнство на своя обект. Оценката, в края на краищата, дава стойност на дадена дейност от гледна точка извън нея самата. Дейност, която не може да бъде преценена, е дейност, която отказва да се разглежда като средство за благото на нещо по-голямо от нея. Хуманитарните науки са благо сами по себе си.“<ref>Fish, Stanley. [http://fish.blogs.nytimes.com/2008/01/06/will-the-humanities-save-us/ „Will the Humanities Save Us?“], в. ''The New York Times'', 6 януари 2008 г. {{икона|en}}</ref>
Като гост-професор Фиш е изнасял лекции из множество американски университети, сред които
== Фиш като университетски администратор ==
Като ръководител на департамента по англицистика в Дюк от 1986 до 1992 г. Фиш привлича внимание и предизвиква дискусии. Според списание ''
През първите години, след като Фиш напуска поста на ръководител на департамент, много от поканените от него видни преподаватели са освободени, а сред тях и [[Ив Козофски Седжуик]] и [[Джонатан Голдбърг]]. През 1999 г. съпругата на Фиш, професорката по американска литература и култура [[Джейн Томпкинс]], „на практика престава да преподава“ в Дюк и „става готвачка в местен ресторант за здравословно хранене“.<ref>David Yaffe, [http://linguafranca.mirror.theinfo.org/9902/yaffe.html „The Department that Fell to Earth: The Deflation of Duke English“] {{икона|en}}</ref>
Ред 64:
== Признание и награди ==
Фиш е носител на
== Вижте също ==
|