Хърбърт Хувър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Президент инфо
| име= Хърбърт Хувър
| портрет= Herberthoover.jpg
| ред=31-и [[президент на САЩ]]
Ред 9:
| сменен= [[Франклин Д. Рузвелт]]
| роден-място= [[Уест Бранч]], [[Айова]]
| починал-място= [[Ню Йорк Сити]], [[САЩ]]
| жена= [[Лу Хенри Хувър]]
| партия= [[Републиканска партия]]
Ред 34:
Хувър завършва през май [[1895]] г., 3 месеца преди 21–ия си рожден ден. Напуска Станфорд с 40 долара в джоба си и никакви изгледи за работа. Но от този колеж, насред ливадата, той получава много повече от диплома по [[геология]]. Станфорд му дава чувство за идентичност, професия и бъдеща жена.
През [[1899]] г. се жени за любовта си от Станфорд Лу Хенри. Отиват в [[Китай]], където той работи за частна корпорация като водещия за Китай инженер. През юни [[1900]] г.
Между [[1907]] г. и [[1912]] г. Лу и Хувър обединяват усилията си в превода на един от най-ранните технически трактати ''„De re metallica“'' на [[Георг Агрикола]], публикувана за първи път през [[1556]] г. Създадените от него 670 страници и 289 изображения остават най–добрия превод на [[английски език]] на произведението на Агрикола до момента.
Ред 62:
Отношението на Хувър към икономиката е базирано на [[волунтаризъм|волунтаризма]]. Преди да заеме президентския пост, той е сред най–големите поддръжници на развитието на икономиката чрез стимулирането на публичните частни корпорации с цел да се постигне продължителен растеж. Той се страхува, че прекалената намеса или принуда от страна на правителството ще доведе до унищожение на частната инициатива и на вярата в собствените сили, които смята за основни американски ценности. Въпреки че взема мерки за регулиране на дейности като радиопредаването и [[авиация]]та, той предпочита саморегулацията и ненамесата на правителството в икономическите отношения.
През юни [[1931]] г., при опита си да се справи с изключително сериозната банкова криза, обхванала [[Централна Европа]], Хувър издава така наречения „Мораториум на
Икономическите възгледи на Хувър са подложени на изпитание със започването на Голямата депресия през 1929 г. Именно неговата ясно декларирана позиция в подкрепа на ненамесата във вътрешните дела на другите („[[laissez-faire]]“) води до създаване на впечатление в обществото, че това е президент, който не прави нищо.
Ред 77:
# учредена е Организацията за спешна помощ, за да координира локалните и частните инициативи за помощ, имаща 3000 подразделения в страната;
# призовани са банковите мениджъри да формират Националната кредитна корпорация, за да подпомага банките с финансови затруднения и да защитава спестяванията на вложителите;
# активно се окуражава бизнесът да поддържа високи заплати по време на депресията
# подписан е Законът за финансово възстановяване, с който е създадена Комисията за финансово възстановяване, която дава заеми на отделните щати за извършване на публични разходи и за мерки за ограничаване на безработицата, както и на на банки, железници и земеделски кредитни организации.
# повишени са митата с цел да се запазят работните места на американците
С цел да плати всички тези инициативи Хувър се съгласява на едно от най–големите увеличения на данъците в американската история. Законът за приходите от 1932 г. повишава данъците за най–високите приходи от 25% на 63%. Данъкът върху сградите се удвоява, а корпоративните данъци се вдигат с 15%. Хувър насърчава Конгреса да разследва Нюйоркската стокова борса и този натиск води до различни реформи.
Мнозина считат, че горните мерки са доказателство за това, че Хувър води лява политика. По време на изборите от 1932 г. [[Франклин Д. Рузвелт]] обвинява президента, че харченето и данъците са прекалено високи, за повишаването на националния дълг и блокираната търговия, а и за милионите долари държавна помощ, налети в икономиката. Той атакува Хувър за това, че е ''„безразсъден и екстравагантен“'' в харченето, че иска „''всичко да централизира във Вашингтон възможно най–бързо.''“ и че е „''начело на администрацията, харчеща най–много в мирно време в цялата история досега''“. [[Джон Гарнър]]
Безработицата достига до 24,9 % в края на президентския мандат на Хувър през [[1933]] г., когато се счита, че депресията е достигнала до дъното. Въпреки масираните интервенции на неговия наследник икономиката има минимално подобрение, безработицата пада до 14,3% през 1937 г., а след това се повишава до 19 % вследствие на жестока рецесия. Едва в началото на 1940–те години икономиката се възстановява окончателно.
Ред 95:
Президентът разширява достъпа до обществените услуги, прекратява договорите за отдаване на наем на петролните полета, а прокуратурата успява да осъди известния [[гангстер]] [[Ал Капоне]]. Той назначава комисия, която заделя 3 милиона акра земя за национални паркове и 2,3 милиона акра за защитени гори; назначава Федералния борд за фермерите, който се опитва да измени в положителна насока цените на фермите; удвоява броя на болниците за ветерани; създава анти[[тръст]]ова дирекция в Министерството на правосъдието, реформира Федералното бюро за затворите и други.
Във външната политика полага основите на концепцията на Рузвелт за „Политиката на добрия
== Годините след президентството ==
Ред 103:
Той губи съкрушително изборите през [[1932]] г. Хувър се превръща по време на управлението на Рузвелт в остър критик на ''Новия курс'', като предупреждава за прекалено голямата според него намеса на държавата в икономиката. Своите притеснения и съмнения изразява в книгата си „''Предизвикателство към свободата''“, в която говори за [[фашизъм|фашизма]], [[комунизъм|комунизма]] и [[социализъм|социализма]] като врагове на традиционните американски свободи.
През [[1947]] г. президентът [[Хари Труман]] го назначава в комисия, която той оглавява, за преглед на изпълнителните департаменти – „Комисията
== Външни препратки ==
| |||