Строителни войски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:On the road from Sofia Center to Rilski manastir 001.JPG|мини|250п|Централната сграда на ГУСВ (София, бул. „Цар Борис ІІІ“ 126), се ползва от СРС]]
'''Трудовата повинност''' в [[България]] е въведена на [[14 юни]] [[1920]] г. от правителството на [[Александър Стамболийски]], след като [[Ньойски договор|Ньойският договор]] значително ограничава числеността на [[Българска армия|Българската армия]]. Всички мъже и жени в дадена възраст са задължени да работят определен период от време в полза на правителството, главно по строителни проекти. Пръв директор на Трудова повинност става о.з. генерал [[Иван Русев]], по-късно вътрешен министър при [[Александър Цанков]].▼
'''Трудовата повинност''' в [[България]] е задължение за полагане на общественополезен труд в интерес на държавата.
== История ==
▲
Въвеждането на трудова повинност предизвиква обществено недоволство, както поради отнемането от домакинствата на работна сила, така и заради пряката намеса на държавата на строителния пазар, подбивайки цените на строителните услуги. То предизвиква и външнополитически проблеми, тъй като много държави виждат в мярката опит за заобикаляне на Ньойския договор чрез създаване на строго управлявана структура, която бързо може да прерасне във военизирана организация. От друга страна обаче тя, освен че осигурява на правителството евтина работна ръка и мобилизационен резерв, спомага за мащабно обучение на работници по новите строителни технологии.
След падането на правителството на [[Александър Стамболийски|Стамболийски]] обхватът на Трудовата повинност е ограничен и по-късно тя е трансформирана в [[Строителни войски]], които продължават да съществуват до [[2000]] г. До 1989 г. Трудови войски се състоят от 7 дивизии: 2 софийски, пловдивска, старозагорска, варненска, плевенска и бургаска.▼
▲След падането на правителството на
За нуждите от свръхсрочнослужещи кадри са обучавани строителни офицери във [[Висше строително училище|Висшето военно строително училище „Ген. Благой Иванов“]] в София.
До 1989 г. в Строителните войски се призовават да отбият задължителната си военна служба наборници предимно от етнически малцинства (турци и цигани) и ограничено годни за бойна служба. Срочнослужешите реминават първоначална военна подготовка, както и обучение по строителни специалности. Структурата включва 7 строителни дивизии – 2 софийски, пловдивска, старозагорска, варненска, плевенска и бургаска. С този състав, макар и с недостатъчна военна подготовка и опит на срочнослужешите, Строителните войски може да се приравнят на [[армия]], представлявайки важен военен резерв на страната.
Със закон от 01.09.2000 година ГУСВ (от '''Главно управление „Строителни войски“''' или '''Главно управление на строителните войски''') се преобразува в гражданско строително дружество „ГУСВ“ ЕАД ('''Главно управление „Строителство и възстановяване“'''). Държавното еднолично дружество е с принципал Министерството на регионалното развитие.
Голяма част от активите на дружеството са приватизирани. Централната сграда на ГУСВ се ползва от [[Софийски районен съд|Софийския районен съд]]. Понастоящем дружеството е в недобро финансово състояние.
== Наименования ==
През годините
* Главна дирекция
* Главно управление
* '''Трудови войски''' (15 юни 1940 – 24 август 1946)
* Главна дирекция
* Управление
* Управление
* Управление
* Главно управление
== Началници ==
|