Германска медиатизация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →top: replaced: В следствие → Вследствие редактирано с AWB |
м замяна с n-тире |
||
Ред 3:
'''Германската медиатизация''' ({{lang-de|Reichsdeputationshauptschluss}}) представлява серия от [[медиатизация|медиатизации]] и [[секуларизация|секуларизации]], появили се на [[Германия|германските територии]] в периода [[1795]]-[[1814]] г. по [[време]]то на последната част от ерата на [[Френската революция]] и последвалата я Наполеоновска ера.
Двата основни процеса, изграждащи този термин, са следните: медиатизация
След падането на [[Франкска империя|Франкската империя]], поради равното наследствено разделяне, съставено от [[Салически закон|Салическия закон]] и въздигането на [[феодализъм|феодализма]], голяма част от [[Европа]] представлява множество малки, независими териториални държави. Наследствените [[крал]]е на Германия и [[Император на Свещената Римска империя|императори на Свещената Римска империя]] налагат временна власт над много епископства, абатства и [[манастир]]и. Те също дават права на свободните [[град]]ове върху много градове и [[село|села]] из Германия. За разлика от [[Англия]] и [[Франция]], например, германските крале не успяват да обединят владенията си в едно цялостно централизирано кралство и поради тази причина из хода на [[век]]овете Германия се състои от не по-малко от 300 независими териториални държави. Медиатизацията, подпомогната от [[Наполеон I]], осъществява постепенното намаляване на техния брой. Вследствие на това множество държави започват да набират сила. Сред тях е и [[Прусия]], която след това започва двубой с [[Австрия]], слагайки начало на [[война|войните]] за надмощие над германските земи.
|