Гностицизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Поправка на уикисинтаксис; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 10:
== Учение ==
Гностическите системи се отличават с голямо разнообразие и дори с известна противоречивост. Немалко техни елементи обаче се срещат често и дефинират общата физиономия на гностицизма като духовно течение. В областта на неговата космогония и космология основна концепция е акосмическият дуализъм. В "Гатите" на [[Заратустра]] светият Дух на премъдрия Бог, Твореца на вселената, се противопоставя на враждебен дух. В "Наръчника за дисциплината" от Кумран Бог, от Когото произлиза всичко, дава на човека два духа
Сътворяването и управлението на една порочна вселена не могат да бъдат отнесени към извършеното от един благ Бог. Следователно творецът на материята трябва да е междинна сила (Демиург), а неговите помощници архонтите (сили, които упражняват контрол върху отделни сфери на битието) също не се отличават с особена добродетелност. Според гностиците върховният Бог, който е висшият принцип на космоса, обитава в сияние далеч над света и е "незнаен" за хората. Той въплъщава усещането за непостижима духовна действителност, която далеч надхвърля казаното в "[[Еклисиаст]]": "Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много" (5:1). Гностическият Абсолют обитава в мълчание, нарича се "бездна" и ако човек въобще дръзне да Му припише атрибути, те са чисто апофатични или отрицателни.
По отношение на космологията гностическата картина на земята и вселената не се различава значително от разбиранията на античния свят. Тя е подчинена на трисъставна структура
Антропологията на гностиците разглежда през същата дуалистична призма хората като твари, хванати в капана на материалната вселена и неподозиращи, че съществува нещо друго, освен това място на тъмнината и злото. Дуализмът обагря и представата им за същността на човека, чиято истинска или вътрешна природа се схваща като искра светлина от отвъдния свят на съвършенството и благото, впримчена на свой ред в материално тяло. Вътрешната човешка същност се нарича не само искра, но също дух или душа. Хората се делят на три категории: духовни, душевни и плътски или земни. Достойни за идеалното царство на плеромата са само духовните.
|