Долна Митрополия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме |
||
Ред 82:
Интересни сведения как е изглеждала Долна Митрополия при започването на Руско-турската война през 1877 г. дава руският свещеник Вакх Гурьев. Той съобщава, че е имало само няколко едноетажни къщи и полу-къщи, построени от кирпичени тухли и покрив от шистови плочи. Всички останали домове представлявали вкопани землянки, в които селяните живеели заедно със своите домашни животни. Имали г-образна форма и два входа – по един за хората и един за животните. На двора нямало никакви постройки, а вместо ограда били изкопани дълбоки ровове с високи валове. Вътре в землянката имало огнище, което служело за приготвяне на храната и за отопление. Понеже районът е слабо залесен, за гориво се ползвали царевични кочани и сух оборски тор.
През Руско-турската война 1877
* Южно от Долна Митрополия на 23 октомври/4ноември 1877 г. (стар/нов стил) пристигат и се разполагат на позиция 9 Сибирски и 10 Малоросийски гренадирски полкове (1-ва бригада от 3-та гренадирска дивизия), като част от 6-ти обсаден район на генерал-лейтенант Ганецки. Към тях е придадена 3-та артилерийска бригада с 4 и 9 фунтови оръдия. В района са изградени четири [[Люнет (фортификация)|люнета]]: Десен люнет, Люнет пред Копана могила, Ляв и Астрахански люнет. Те заедно с окопите между тях са представлявали втората отбранителна линия. На километър пред тях е изкопана друга редица от окопи и ложементи за пехотата, както и четири батарейни укрепления. Те са оформяли първата отбранителна линия. Полковите лагери са се намирали зад фронта на 2 – 3 километра в посока към Горна Митрополия (виж на картата). Основната задача на тези войски е била да преградят пътя на Осман паша при опит за пробив на блокадата в направлението Плевен – Горна Митрополия – Махалата (дн.гр. Искър) – Видин.
* Северно от Долна Митрополия (във връзка с [[обсада на Плевен|обсадата на Плевен)]] на 23 ноември/5 декември 1877 г. (стар/нов стил) се разполага 1 бригада от състава на 5 пехотна дивизия – 18 Вологодски и 17 Архангелогородски пехотен полк, както и две оръдейни батареи към тях. Щабът и лазаретът на бригадата са настанени в селото. Лагерът на 18 полк е разположен северозападно от Долна Митрополия, а 17 Архангелогородски полк е разделен батальонно на три места: 1-ви батальон остава в селото, 2-ри батальон охранява заедно с румънци пътя към с. Победа, а 3-ти батальон близо до т.нар. ''Входящ редут'' (виж на картата). Руските и румънски войски са преграждали пътя за отстъпление на Осман паша по поречието на река Вит. На 6 декември, в присъствието лично на генерал Тотлебен, са проведени примерни маневри за удържане противника в това направление. [http://www.runivers.ru/lib/book4679/57701/]
Ред 103:
* В центъра на Долна Митрополия е изграден паметник на Червения кръст на мястото на лазарета на 5 Пехотна дивизия (17Архангелогородски и 18 Вологодски полк) участвала в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.
* Малко известен факт е, че веднага след подписването на Сан Стефанския договор от 1878 г., генерал Ганецки поставя въпроса за направата на паметник в чест на войниците загинали край Долна Митрополия. По негова молба и по решение на Плевенски окръг, участъкът земя около Копана могила е предоставен като ''“Безвъзмездна собственост на гренадирите"''. През 1881 г. е одобрен проектът на паметника, а през 1885, след като е изработен, е трябвало да бъде безплатно превозен от Москва до България. Московчани обаче решават паметника да остане в Москва и на 28 ноември/10 декември 1887 г. (десет години след битката при Долна Митрополия) е тържествено открит.
== Стопанска история ==
| |||