Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
'''Златният век на исляма''', понякога наричан '''Ислямски ренесанс''' и '''Мюсюлмански ренесанс'''<ref>Joel L. Kraemer (1992), ''Humanism in the Renaissance of Islam'', p. 1 & 148, [//ru.wikipedia.org/wiki/Brill_Publishers Brill Publishers], [//ru.wikipedia.org/wiki/Special:BookSources/9004072594 ISBN 90-04-07259-4].</ref><ref>Минеев В. В. ''Введение в историю и философию науки'', с.325</ref> е исторически период от около средата на [[8 век|VIII]] до средата на [[13 век|XIII век]], в чието начало [[Арабски халифат|Арабският халифат]] е най-голямата държава на своето време. В рамките на халифата се формира общомюсюлманско културно пространство, което продължава да съществува и след разпадането му. Благодарение на това, ислямските [[учен]]и, писатели и творци на изкуството от периода са допринесли значително за развитието на световната наука и култура. След разпадането на Арабския халифат развитието на [[ислям]]ската култура за кратко се води от персийската държава на Саманидите, а по-късно от поредица от [[Тюркски народи|тюркски]] империи: Караханиди, Тимуриди, Селджуки, Хулагуиди. Хауърд Търнър пише: „Мюсюлманските художници и учени, работници и принцове заедно са създали уникална култура, която оказва пряко и косвено влияние върху всеки континент“.
 
При „Ислямския Ренесанс“ се развиват [[математика]]та, [[медицина]]та, [[философия]]та, [[физика]]та, [[химия]]та и други науки. Ислямската култура, простираща се от южна Испания до Китай, включва постиженията на учени от най-различни националности и вероизповедания. Тя развива по-нататък познанията на египтяните, гърците и римляните и подготвя почвата за епохата на [[Ренесанс]]а.
 
=== Ботаника и медицина ===
[[Ал-Андалус|Андалуският]] лекар Ибн ал-Байтар (Ибн Байтар) (1190- – 1248) описва в книгата си около 1400 лечебни растения и [[билки]]. Освен лекар, той е аптекар и учен. Неговата работа се смята за основен научен труд във [[фармакология]]та.
 
[[Авицена]] критически преработва и систематизира тогавашните знания и е смятан от мнозина за „баща на съвременната медицина“. Най-известните му произведения са философската и научна [[енциклопедия]] „Книга на лечението“ и медицинската енциклопедия „Канон на медицината“, която се превръща в стандартен учебник по медицина за много [[Средновековие|средновековни]] [[университет]]и и остава в употреба до средата на XVII век. Освен философията и медицината, текстовете на Авицена засягат теми като [[астрономия]], [[алхимия]], [[география]], [[геология]], [[психология]], [[богословие]], [[логика]], [[математика]], [[физика]] и [[поезия]]<ref>{{cite web | publisher = Encyclopædia Iranica | year = 2006 | url = http://www.iranicaonline.org/articles/avicenna-index | title = Avicenna | work = Iranica.com | accessdate = 2010-01-19 | lang = en}}</ref>.