Златен век на исляма: Разлика между версии

'''Златният век на исляма''', понякога наричан '''Ислямски ренесанс''' и '''Мюсюлмански ренесанс'''<ref>Joel L. Kraemer (1992), ''Humanism in the Renaissance of Islam'', p. 1 & 148, [//ru.wikipedia.org/wiki/Brill_Publishers Brill Publishers], [//ru.wikipedia.org/wiki/Special:BookSources/9004072594 ISBN 90-04-07259-4].</ref><ref>Минеев В. В. ''Введение в историю и философию науки'', с.325</ref> е исторически период от около средата на [[8 век|VIII]] до средата на [[13 век|XIII век]], в чието начало [[Арабски халифат|Арабският халифат]] е най-голямата държава на своето време. В рамките на халифата се формира общомюсюлманско културно пространство, което продължава да съществува и след разпадането му. Благодарение на това, ислямските [[учен]]и, писатели и творци на изкуството от периода са допринесли значително за развитието на световната наука и култура. След разпадането на Арабския халифат развитието на [[ислям]]ската култура за кратко се води от персийската държава на Саманидите, а по-късно от поредица от [[Тюркски народи|тюркски]] империи: Караханиди, Тимуриди, Селджуки, Хулагуиди. Хауърд Търнър пише: „Мюсюлманските художници и учени, работници и принцове заедно са създали уникална култура, която оказва пряко и косвено влияние върху всеки континент“.

[[Ал-Андалус|Андалуският]] лекар Ибн ал-Байтар (Ибн Байтар) (1190- – 1248) описва в книгата си около 1400 лечебни растения и [[билки]]. Освен лекар, той е аптекар и учен. Неговата работа се смята за основен научен труд във [[фармакология]]та.