Горна Душегубица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: латинизация на векове
м замяна с n-тире
Ред 36:
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в Сърбия.
 
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва ''Душогубица'' (Горна и Долна) като българско село.<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.</ref>
 
В 1930 - 1936 година селяните в Душегубица изграждат църквата „Света Богородица“. Иконостасът е дело на резбарите Васил и Петко от село Гари.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/kicevsko.asp | заглавие = Кичевско архијерејско намесништво | достъп_дата = 15 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Дебарско-кичевска епархија | език = | цитат = }}</ref>
 
Според преброяването от 2002 година селото има 4 жители [[македонци]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>