Васил Делов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8807920 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м →Биография: 2<sup>-ра</sup> дивизионна област |
||
Ред 23:
Васил Делов е роден на 25 декември 1861 г. в град Котел. Семейството по бащина линия е от рода на [[Георги Раковски]]. Майката е сестра на [[Гаврил Кръстевич]]. Начално образование получава в родния си град. Завършва [[Априловска гимназия|Априловската гимназия (Габрово)]].
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877
През 1879 г. завършва с първия випуск на [[Национален военен университет|Военното училище]] в [[София]]. Действителна военна служба започва във 20-а пеша Варненска дружина (1879). Включва се активно в строителството на [[Българска армия|Българската армия]]. Издава „Редовите войници в пехотата“, която е първото ръководство за обучение в Българската армия. Последват „Ръководство за подофицери при изучаване на разсипния строй“,
„Окопи за пехота с рисунки“, „Ръководство за офицери при обучението по фехтовка“, „Таблица за бой с нож с рисунки“, „За дисциплинарните наказания и гимнастиката“. Награден е с Орден „За заслуга“.
През [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]] е командир на 2-ра дружина от [[Осми пехотен приморски полк|8-ми пехотен Приморски полк]]. В [[Бой при Цариброд (11-12 ноември 1885)|боя при Цариброд]] на 11 и 12 ноември командва участъка на връх Бабина глава. Под силния обстрел на противника, заел насрещния Нешков връх, решава да го атакува, въпреки разпореждането на главното командване да се изчакат подкрепления. В резултат на атаката върхът е превзет, а сръбската армия е принудена да се оттегли към Пирот.<ref>История на Сръбско-българската война, стр. 579, 584, 586
След войната е командир на 22-и пехотен Тракийски [[полк]] (1892), 9-и пехотен Пловдивски полк (1893). Полковник от 1896 г. Служи във Видинския гарнизон като командир
През [[Балканска война]] (1912 – 1913) е началник на [[Хасковски отряд|Хасковския отряд]]. В [[битка при Кърджали|битката при Кърджали]] изтласква турците на юг от река [[Арда]] и осигурява тила на 2-ра Българска армия при [[Одрин]]. След това е назначен за началник на [[Единадесета пехотна сборна дивизия|11-та пехотна Сборна дивизия]]. През март 1913 г., като началник на Южния отдел на Източния сектор участва в [[Обсада на Одрин (1912-1913)|обсадата и щурма на Одринската крепост]]. Повишен е във военно звание [[генерал-майор]].
Ред 36:
В началото на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] командва [[Единадесета пехотна сборна дивизия|11-та пехотна дивизия]], а към края ѝ, в [[Битка за Кресненския пролом|Кресненското сражение]], е начело на [[Западнородопски отряд|Западнородопския отряд]].
По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] е генерал за поръчки в Министерството на войната и началник на [[Втора дивизионна област|2<sup>-ра</sup> дивизионна област]] (1918). Излиза в оставка през 1919 г. Установява се със семейството си в Пловдив. Ген.-майор Васил Делов умира в Пловдив през 1938 г.
Пишейки спомените си през 1936 г. Делов отбелязва: {{цитат|За забелязване е
В град Кърджали е изграден негов бюст-паметник.
| |||