Оландски острови: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 34:
През новите векове няколко столетия островите неведнъж са били арена на стълкновения между държавите от балтийския регион. През 1714 – 1721 г. Оландите са били почти напълно разгромени от войските на [[Петър I (Русия)|Петър Велики]], а населението им е било принудено да мигрира към съседна Швеция, която до този момент е владеела островите.
На 17 септември 1809 година, по силата на Фридрихсхамнския мирен договор
През 1832 година на Оландските острови е построена руската военна крепост Бомарсунд
През март 1917 година, след премахването на монархията в Русия, населението на Оландите се обръща с молба към Швеция островите да бъдат присъединени към нейната територия. Местните жители се опасяват, че новата власт в Русия може да посегне на шведския език, който е основен на островите, и на културните им традиции. Представители на оландските провинции изготвят петиция до шведските крал и правителство с молба да вземат под свое покровителство архипелага и населението му. Започва събирането на подписи под искането. На 6 декември 1917 година обаче Финландия обявява независимост от Русия, а новата финландска власт отказва да даде право на самоопределение на Оландските острови, които попадат на нейна територия. Швеция и Русия признават на 4 януари 1918 година независимостта на Финландия, с което и Оландите като неразделна част от нейната територия. Избухват серия протести както сред жителите на архипелага, така и в самата Швеция.
През юни 1919 година финландските власти все пак разрешават провеждането на референдум, който да определи статута на островите. 95,48 % от гласувалите оландци се обявяват за присъединяване към Швеция. През май 1920 година финландският парламент приема Закон за автономията на Оландските острови. Законът обаче не е приет от самите оландци, което дава началото на т. нар. Оландска криза
С посредничеството на Великобритания случаят е разгледан в две заседания на [[Общество на народите|Обществото на народите]], а на 24 юни 1921 г. е подписана Оландската конвенция, която потвърждава принадлежността на островите към територията на Финландия, но им предоставя широка автономия. Три дни по-късно Швеция и Финландия подписват Оландската спогодба – мирен договор, уреждащ статута на островите.
На 20 октомври 1921 година представители на Великобритания, Германия, Дания, Италия, Латвия, Полша, Финландия, Франция, Швеция и Естония подписват в Женева конвенция за демилитаризиране и неутралитет на Оландите. Властите в Москва отказват да подпишат документа, заявявайки, че той противоречи на интересите на съветската държава. Тя признава демилитаризирания статут на архипелага чак през 1940 г. с Московската спогодба за Оландските острови
Преди началото на Втората световна война, в нарушение на дотогавашните договори, Финландия изгражда на островите военни укрепления. Но след [[Съветско-финландска война (1939-1940)|съветско-финландската война]] финландците се задължават да извършат отново демилитаризация на архипелага. Отново военни стъпват на островите в разгара на Втората световна война и ги напускат след края ѝ.
|