Отче наш: Разлика между версии

[[File:Pater Noster in Cantus Planus.png|250px|thumb|{{center|'''Отче наш''' - – '''([[Грегорианско песнопение]])'''}}]]

'''Отче наш''' е най-известната молитва в християнския свят, която по [[Евангелие от Матей|Евангелието от Матея]] 6:9- – 13 и [[Евангелие от Лука|Евангелието от Лука]] 11:2- – 4)[http://magister.msk.ru/library/bible/blgarska/bolgb51.htm] е завещана от Самия [[Иисус Христос]]. В Православната църква тази молитва се произнася по време на Божествената литургия след осветяването на Св. Дарове. По завета на апостолите всеки християнин е длъжен да я произнася три пъти на ден, по [[Тертулиан]] преди ядене.

[[Богомили]]те-еретици са признавали единствено молитвата “Отче„Отче наш”наш“, както е отбелязано в [[Тайна книга на богомилите|Тайната книга на богомилите]], апокриф, известен още като ''”Свети“Свети Йоанова книга”книга“'' и ''“Лъжовно„Лъжовно евангелие на Йоан”Йоан“''. Възниква в България най-вероятно през [[XI век|XI]]—[[XII век|XII]] в. Запазено е в два латински преписа — – т. нар. ''Каркасонски'' от [[XIV век]] и ''Виенски'' от [[XII век]]

Молитвата "Отче„Отче Наш"Наш“ е преведена от гръцкия оригинал на латински[http://archive.is/20121225042234/messa-brevis.narod.ru/pater-noster.htm ] и впоследствие на много други. Църковнославянският превод [http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%82%D1%87%D0%B5_%D0%9D%D0%B0%D1%88] е един от най-ранните старобългарски текстове, най-вероятно дело на Светите братя [[Кирил и Методий]]. Понастоящем се ползват различни преводи на почти всички съвременни езици, сред славянските на български, руски и т.н.

Руски икони от 17 в. илюстрират текста на "Отче„Отче Наш"Наш“ (Господня молитва), като съчетават съответни образи и сцени.

== Старобългарски ==

О[т]чє на́шъ ижє єси на н[є]б[є]с{{unicode|ѣ}}[хъ],

Πάτερ ἡμῶν, ὁ ἐν τοῖς οὐρανοῖς, ἁγιασθήτω τὸ ὄνομὰ Σου,

ἐλθήτω ἡ βασιλεῖὰ Σου, γεννηθήτω τὸ θέλημὰ Σου

ὣ ἐν οὐρανῷ καὶ ἐπὶ τῆς γῆς.

Τοὺ ἄρτον ἡμῶν τὸν ἐπιούσιον δὸς ἡμῖν σήμερον.

Καὶ ἄφες ἡμῖν τὰ ὀφειλήματα ἡμῶν,

ὣς καὶ ἡμεῖς ἀφίημεν τοῖς ὀφειλήταις ἡμῶν.

Καὶ μὴ εἰσένηγκας ἡμᾶς εἰς πειρασμὸν,

ἀλλὰ ῥῦσαι ἡμᾶς ἀπὸ τοῦ πονηροῦ.

* [http://www.scribd.com/doc/158811442/%D0%A1%D0%9B%D0%90%D0%92%D0%AF%D0%9D%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%A2%D0%95СЛАВЯНСКИТЕ-%D0%95%D0%97%D0%98%D0%A6%D0%98ЕЗИЦИ-%D0%92В-%D0%A1%D0%91%D0%9E%D0%A0%D0%9D%D0%98%D0%A6%D0%98СБОРНИЦИ-ORATIO-DOMINICA]