Готически роман: Разлика между версии

'''Готически роман''' (още срещан и като ''готски роман''<ref>Богданов, И. ''Енциклопедичен речник на литературните термини''. -– София: „Петър Берон“, 1993</ref>) е литературен [[литературен жанр|жанр]], възникнал в средата на [[18 век]] в Англия и претърпял разцвет в началото на 19 век. Готическият роман съчетава елементи на [[ужаси|ужаса]], страшното, свръхестественото, фантастичното и възвишеното с мотиви за семейна/ родова тайна, преследване, драматична любовна връзка, инцестни отношения, двойници, привидения, зловещи съновидения и т.н. Обикновено действието протича във въображаемо средновековно минало или в католическо общество, сред потискащи средновековни руини, в манастири, замъци, катедрали, подземия, тайни коридори, лабиринти, високи планини, бездънни гори, гробища и др. Централни персонажи са девицата в беда, влюбеният в нея младеж, злодеят -– властен мъж с тираничен поглед, плетящият интриги порочен монах. Повествованието често е усложнено със заплетени сюжетни линии и конфликти, смяна на разказвачите, вмъкване на разказ в разказ, мистифициране на авторството (представяне на произведението като "намерен ръкопис"), колебание относно достоверността на случващото се.

Тази форма на романа е била разпространена и в Германия. Т. нар. призрачни романи, разбойническите романи и рицарските романи също споделят някои мотиви с британския готически роман като магия, тайнствени места и средновековна обстановка. Въпреки че немското понятие ''Schauerroman (schauerlich -– ужасен, бъдещ страх)'' е еквивалент на британския готически роман, това не е напълно вярно. И двата жанра се основават на ужасяващата страна на средните векове, и двата включват едни и същи елементи (замъци, призраци, чудовища и т.н.), но немският ''Schauerroman'' съдържа и ключови елементи като [[некромантия]] и тайни общества и е доста по-песимистичен от британския готически роман (''gothic novel).''

Възходът на готическия роман е свързан с разширяване на понятието за естетика, което от една страна открива разновидностите на природата и нейното въздействие върху хората, а от друга -– нейната опасна и страховита същност, възвишената и тъмната ѝ страна. Според [[Едмънд Бърк]] тъмнината и величествеността са решаващи също и за концепцията на човека вече да не се уповава само на рационализма, на балансираното човешко поведение и да поставя естетиката в центъра на всичко, а също и на ирационалното, мрачното и на разрушителните проявления на Аза, така че да се разкрие една дотогава непозната страна от отношението между човека, природата и културата.

Към 1825 г. разцветът на готическия роман затихва, но множество мотиви, присъщи за този жанр се използват в литературата на Романтизма. Възникват т. нар. тъмна романтика (черна романтика, ужасна романтика), криминалният роман и неговите подразделения -– мистерия, трилър, които също взаимстват мотиви от готическия роман. Представители на тези жанрове са писатели като [[Едгар Алън По]] и [[Уилки Колинс]]. От друга страна се развива и хорър литературата (литература на ужаса) с представители като [[Стивън Кинг]]. Наследството на готическия роман оказва влияние и върху творчеството на [[Джордж Байрон]], [[Уолтър Скот]], [[Виктор Юго]] (неговият роман ''„[[Парижката Света Богородица (роман)|Парижката Света Богородица]]“'' се определя като историко-готически), [[Е. Т. А. Хофман]], [[Оноре дьо Балзак]], [[Чарлз Дикенс]], [[Едгар Алън По]], [[Оскар Уайлд]], [[Хауърд Лъвкрафт]] и други.