Арени: Разлика между версии

=== Примери за други ароматни съединения ===

==== Циклопентадиенилнатрии ====

От [[циклопентадиен]] след изместване водороден атом от метиленовата си група с [[Натрий]] се получава '''циклопентадиенилнатрий''', в пръстена на който се съдържат 6 спрегнати π-електрона (4x1+2 = 6), което го прави ароматно съединение. <ref name=":1" />

 

==== Фероцен ====

Водороден атом може да се замести и с халогенмагнезилна група като напр. C₂H₅MgBr. Продукт на реакцията е циклопентадиенилмагнезиев бромид, който реагира с [[железен дихлорид]] и дава кристалното съединение '''бис-циклопентадиенилжелязо''' (портокале­в цвят) наречено [[Фероцен|'''фероцен''']] от [[Роберт Удуърт]]. Фероценът съдържа два петатомни пръсте­на, изградени от СН-групи. Във всеки от тях четирите π-електрона от π-връзките и двойката електрони от аниона на СН-групата (про­излязла, от СН₂-групата) образуват общ π-секстет. Така фероценът има два π-секстета и притежава ароматен характер (по­добно на бензена). Двете ядра са копланарни. Железният атом в това съединение е свързан с петте C-атома на всеки от пръстените подобно на сандвич. „Сандвичевата“ структура на фероцена е потвърдена по рентгенографски път. Фероценът може да реа­гира с ацетилхлорид, като дава диацетилно производно (синтез по Фридел-Крафтс).<ref name=":1" />

Множество важни химически съединения са производни на бензена, вследствие на заместване на един или повече от водородните му атоми с друга функционална група. Примери за прости бензенови производни са [[фенол]], [[толуен]] и [[анилин]]. Бензеновият остатък (радикал), участващ в различни други съединения, се нарича фенил или фенилова група. Свързването на две бензенови ядра дава [[бифенил]] C₆H₅-C₆H₅. Последваща загуба на водороден атом води до образуването на полициклични ароматни въглеводороди, като [[нафтален]], [[антрацен]]. Краят на свързването на бензеновите ядра се осъществява при безводородната [[Алотропия|алотропна форма]] на въглерода – [[графит]].