Гражданска война в Гърция: Разлика между версии

 

== Причини ==

 

След сключеното [[примирие на Италия с антихитлеристката коалиция]] на 8 септемри 1943 г. положението на окупационната територия, и по-специално в [[Италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943)|италианската зона]], която е най-обширната, се променя. Четири италиански дивизии в континентална Гърция се предават на [[Вермахт]]а. Не е такова положението с [[двадесет и четвърта пехотна дивизия "Пинероло"]] дислоцирана в [[Тесалия]] и [[Западна Македония]], която се предава на [[ЕЛАС]]. Както пише [[Уинстън Чърчил|Чърчил]] в мемоарите си: {{цитат|Италианската капитулация през септември 1943 г. наруши целия баланс на силите в Гърция. ЕЛАС успя да си осигури по-голяма част от италианските оръжия, включително тези на цяла италианска дивизия и да постигне военно превъзходство. Заплахата от комунистическото движение, в случай на германско отстъпление, е вече на практика възможна и изисква нашето специално внимание.|}} <ref>Churchill W, Memoire sur la Deuxieme Guerre Mondiale, vol 5, p.476, Edit Plon, Paris 1953</ref>

Съгласно споразумение между гръцкото и британското правителства, сключено в [[Касерт]] на 20 септември 1944 г., всички въоръжени формирования в страната преминават на подчинение на върховното главно командване на Гърция, което фактически е възглавявано от британския генерал Скоби.

 

 

Като следствие въоръжените формирования на ЕЛАС с численост около 40 хил. души в началото на 1945 г. се опитват по следите на отстъпващите германци да завладеят [[Атина]], но се сблъскват с ожесточената съпротива на британските войски. Добре въоръжените англичани при поддръжката на [[авиация]] и [[артилерия]] нанасят на ЕЛАС тежко поражение, хиляди гръцки бойци са обкръжени и се предават в плен. Само част от най-непримиримите успяват да се оттеглят в [[планина|планините]]. С нарастването на трудностите се образува разкол в самото ръководство на Национално-освободителния фронт на Гърция: значителна част от него иска да се прекрати въоръжената борба.

Хиляди хора са репресирани, пратени по лагери и насилствено интернирани. Около 1 000 000 са временно разселени през войната. Към 56 000 емигранти, предимно от Егейска Македония, бягат от Гърция. Отделно [[Деца бежанци|28 хиляди деца]] (20 000 от тях с [[българи|български етнически произход]] и 8000 с [[гърци|гръцки]]<ref>[http://www.makedonskosonce.com/broevis/2002/sonce434/Tekst22.htm Жаклина Митевска. Егзодусот на децата бегълци – 55 години, ''Македонско Сонце'']</ref>), много от тях деца на партизани и помагачи, са изпратени от комунистите в страните от социалистическия блок.<ref>http://www.bulpress.net/index.php?p=view&r%5Bid%5D=3342</ref>, монархията настанява други 12 000 деца от военната зона в лагери по гръцките острови под свой надзор, повечето от тях са дадени за осиновяване отвъд океана. На емигрантите е забранено връщането в родните им места.

 

 

== Източници ==