Гренадир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
м замяна с n-тире
Ред 16:
Първите ръчни гранати представлявали балон от [[метал]] или [[стъкло]], напълнен с обикновен [[барут]]. Гранатите били снабдени с къс фитил, запалван от гренадирите в ръка. Диаметъра на гранатата варира в диапазона 7-15 см.
[[Файл:Guard Grenadier at Eylau.jpg|мини|ляво|300п|Френски гвардейски конно-гренадири, [[1807]] година.]]
През [[XVIII век]] гранатата представлява страховито оръжие в ръцете на гренадирите и смъртоносна опасност както за вражеските войски, така и за самите гренадири. Често гренадирите носели със себеси по няколко гранати (понякога - десетки), затова трябвало да бъдат в отлична физическа форма и да притежават ловкост и силаза мятане на гранатите в боя. Било нужно да са дисциплинирани и смели за да се приближат максимално до вражеските позиции и да хвърли граната точно в целта. всички тези качества правят от гренадирите елитни бойци на пехотата.
 
Гренадирите от този период се движели в челото на атакуващите войски. Използване на крупни съединения от гренадири било неудобно, затова гренадирските части, обичайно роти, били включвани в състава на полковете от линейната пехота. всеки войник имал обичайно по 4 гранати в обособена чанта (гренадирка) и били въоръжени с обичайното пехотно въоръжение - [[пушка]] и [[щик]].