Дебърско-Кичевска епархия: Разлика между версии

'''Дебърско-Кичевската епархия''' ({{lang-mk|Дебарско-кичевска епархија}}) е една от [[епархия|епархиите]] на [[Македонска православна църква|Македонската православна църква]], разположена в западната централна част на [[Република Македония]]. Центърът ѝ е в град [[Охрид]]. Обхваща районите на [[Охрид]], [[Струга]], [[Дебър]], [[Кичево]] и [[Брод (Община Брод)|Брод]], в които са петте ѝ архиерейски наместничества. Възглавява се от Негово високопреосвещенство митрополит [[Тимотей Дебърско-Кичевски|Тимотей]].

[[File:G. Timotej.JPG|мини|250п|Митрополит Тимотей]]

 

Известни църкви и манастири в епархията са:

! Име !! Години

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|}

! Име !! Години

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|}

! Име !! Години

|-

|-

|}

! Име !! Години

|-

|-

|-

|-

|-

|}

През есента на 1915 година, когато по време на Първата световна война в областта е установено българско управление, Козма Дебърски се завръща в епархията си и я управлява до смъртта си през януари 1916 година. Населението на Дебърско се обръща с молба към Светия синод на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] за управляващ на епархията да бъде назначен архимандрит [[Кирил Рилски (Битуше)|Кирил Рилски]], тъй като е родом от този край. Синодът препоръчва на управляващия епархията митрополит [[Борис Охридски]] да назначи Кирил за свой протосингел в [[Дебър]]. Архимандрит Кирил Рилски пристига в Дебър на 26 април 1916 г. Управлява епархията до 18 декември 1918 година, когато след края на войната и изтеглянето на българските войски предава управлението на сръбските духовни власти.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_5.html Петров, Петър, Христо Темелски. Църква и църковен живот в Македония, Македонски научен институт, София, 2003]</ref><ref name="Атанасов">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.istor-konf-varna.com/%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8-2012/| заглавие =„Българската самостоятелна църква в Илирия" на архимандрит Кирил Рилски, фототипно издание на оригинала от 1930 г. | достъп_дата = 2014-08-12 | фамилно_име = Атанасов | първо_име = Петко | дата = 2012 | издател = Историческа конференция Варна }}</ref>

 

 

След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Охридско-Битолската епархия е връчено на митрополит [[Филарет Ловчански]] с помощник епископ [[Панарет Брегалнишки]].<ref>{{cite book |title=Възстановяване на екзархийското наследство в Македония |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= Светлозар Елдъров|year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=131 }}</ref>

! Име !! Години

|-

|-

|| Мартирий || в 1578/79

|-

|-

|| [[Дионисий Дебърски]] || средата на XVIII век

|| [[Григорий Дебърски]] || споменат в 1828

|-

|-

|-

|-

|-

|}

! Име !! Години

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|-

|}

! Име !! Години

|-

|-

|}