Дева Мария Богородица (Бургас): Разлика между версии

Католиците се появяват в Бургас през 40-те години на ХIХ в., когато започва икономическият възход на пристанищния град. В началото това са чужденци, предимно италианци, французи, австрийци. Първоначално техните религиозни потребности се обслужват от приходящи свещеници от Варна. Енорията е основана през 1857 г. като част от Трапезундския викариат на [[Капуцини (монашески орден)|капуцините]] с постоянен свещеник. Две години по-късно с дарения на местни жители е купен терен за църква, но до [[Освобождението]] строителството така и не започва. В началото на 60-те години на ХIХ век католиците в Бургас наброяват 46 души. От това време датират и първите смесени бракове на чужденци с българки, което поставя началото на процеса на обългаряване на Бургаската католическа енория.<ref name=":2">Елдъров С, Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>

 

 

На 22 февруари 1927 г. епископ [[Винкенти Пеев]] със специален декрет обявява енорията юридически с всички права и задължения, с които притежава църковната общност в Католическа църква. През юни 1927 г. тя е наброявала 137 души.<ref name=":1">Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1938 г.</ref>

През 1929 г. за енорийски свещеник е назначен отец Антон Йовчев – капуцин, роден в село [[Раковски (град)|Балтаждии]] през 1876 г. По негово време са съборени стария дом и старата църква и са построени нови. Новият енорийски дом e завършен през 1935 г. Отец Антон Йовчев служи в енорията до неговата смърт през 1943 г.

 

 

След 21-годишно отсъствие [[Капуцини (монашески орден)|капуцинските монаси]] се завръщат в енорията на 15 август 2004 г.<ref>[http://www.capucini.bg/index.php/features/slideshow Капуцините в България]</ref>