Десети македоно-одрински конгрес: Разлика между версии

| дата = 28 юли -– 4 август 1902 г.

На 1 август 1902 година конгресът реално започва работата си. Отчетът на Върховния комитет се опитва да обоснове правото на цончевистите да оглавяват освободителната борба, които се опитват да си припишат като заслуга всички положителни неща, а пасивите оставят на Вътрешната организация,<ref name="Елдъров 102"/> която според Цончев е в ръцете на неумели лидери, тласкащи я по погрешен и пагубен път. Втората половина на отчетния доклад -– „Парична част“ и „Материална част“, пък е насочена против сарафистите, обвинени във финансови злоупотреби. На 2 август се провеждат бурни дебати по отчета, изпълнени с взаимни обвинения и скандали. В резултат част от делегатите, разочаровани се оттгелят, а останалите се разделят на два конгреса.<ref name="Елдъров 103">{{cite book |title=Генерал Иван Цончев. Биография на два живота |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=954-509-272-6 |pages=103 |url= |accessdate=}}</ref> 41 делегати, останали в „Славянска беседа“, на 3 август преизбират стария Върховен комитет с председател Михайловски и подпредседател Цончев.<ref>{{cite book |title=Генерал Иван Цончев. Биография на два живота |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=954-509-272-6 |pages=103 - 104 |url= |accessdate=}}</ref> На 4 август 47 опозиционни делегати в „Дълбок зимник“ избират друг Върховен македоно-одрински комитет с председател Христо Станишев и подпредседател [[Тома Карайовов]]. Комитетите започват полемика помежду си, а македоно-одринските дружества в страната избират на кой да се подчиняват и така МОО се разделя.<ref name="Елдъров 104">{{cite book |title=Генерал Иван Цончев. Биография на два живота |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=954-509-272-6 |pages=104 |url= |accessdate=}}</ref>